Реформата - проформа.

Безправието – управа.

Ненаситницата лошотия.

Поправията неуправия.

Антагонизмът ескалация.

Сладострастието примка.

Неразбранщината парламент.

ItБезцарственото царство.

Разноцветието сиво.

Допинг шампионите.

Гадният загладен.

Патриотичните еретици.

Заговорниците неразговорни.

Самооплютите по-люти.

Клонираните неподкупни.

Дълголетните еднодневки.

Глобалните крепостни.

Роботизираните бездушни.

Обезбългарените патриотари.

Войнолюбците миротворци.

Клептоманската оборотни.

Питбулската правораздаващи.

Палачорската стопани.

Всесполучилият недоучил.

Обирджийската правоверни.

Слободията – извратена свобода.

Егоцентризмът – върховен цинизъм.

Медийният комфорт снижава.

Безценната ценностна подмяна.

Атентатите – тоталният контрол.

Технологизацията – необратимият контрол.

Зловремие без време.

Злочестие за безчестие.

Мисълта загробва човека.

От кал закалка.

Без отбой бой.

От самоиздигане паднал.

От тарикатлък голтак.

От следене безследни.

От плагиат – Голиат!

Злодейство без следствие.

Още зелен орезилен.

Безпътието път отваря.

От катаклизми афоризми.

От проклетия прокопсия.

По демократски – обирджийската.

По нашенски – гешефтарската.

По далаверската авери.

По авантата дявол.

Изящно стилните жаргонстващи.

Прозорливият безпризорен ходи.

Футболно фенстващите вандали.

Генетично изменените незаменими.

Незначим да назначава.

Неправадата правда – най-правдива.

Геройство по нероновски.

Всичко за нищо.

По вода головдни.

По клошарски – царски.

Откршивателски озареният прокълнат.

Овластено порочната подмолна.

Истерично грозната неудържима.

Омайно сладката кисела.

Безогледният изгладен ходи.

На мерник размирник.

Гениалничи до малоумие.

Върви народе отродени!

Обезлюдяване за покоряване.

Призвани за самозвани.

Магнат като магнит.

Комплексар като връзкар избива.

От вегетиране умиране нямат.

За неструването си известен.

От себе си отхвърлен.

Чипизацията – еманация на смвисъла…

Напетият стражар – изпипан аапаш.

Инертността му километраж гони.

Неконкурираната в нея блудница.

Наркодилърът протеже – безнаказан килър.

Дълбокосатиричният – проказата за другите.

Колективно престъпните – индивидуално себедоказани.

Техницизмът в отношенията – Меката на Антихриста.

Диктатурата е безценна – и най-голямата демокрация не може без нея.

Полетът на безмерното в царството на деспотизма – другото царство.

Мъртвите живи доубиват живите мъртви.

Капанът на властта винаги е на прилив.

Така е сгазил лука – задръжки няма.

Ако сегашният централизъм е съразмерен на предишния, то системите са подобни.

От излишъка в лансирането си декласиран.

Самозванец! Все иска да е на инак – за да тежи някак.

Някои класици за нищо ги нямат – други минават за тях.

В деребейството уеднаквени. Сякаш са от една дяволица.

Както и да лавират – все са обезумели за цената си, че са хора.

Най-безотказен е отказът от национална политика.

От положението си да не краде – краде.

За чужбина драпат – родината си да намерят.

Престъпният Жан Жьоне – литературният Някой.

С живота си на парцал – назидателен.

Парите за нищо ги нямат. За всичко искат пари.

Така са стъпили върху него, сякаш Съдният ден ще ги подмине.

 

ЗА ИСТИНИТЕ В „НЕОБРАТИМО“
от Дилян Бенев

С последната си книга „Необратимо“ Дилян Бенев прави нова творческа стъпка във фрагментарния жанр. Този жанр, и най-вече във вида на афоризма, за Дилян е начин на духовен живот, изплетен в служба на словото. Това долових още при първата ни лична среща. Едва ли е съвпадение, че при продължаващите и задълбочаващи се процеси на фрагментация и атомизация на обществото във времето в което живеем, тъкмо фрагментарният жанр най-добре възпроизвежда и описва процесите на разпад. Може би авторът сам се чувства на самотен остров, защото творецът по съществото си е самотник.

Представата за живота възприета от посредственото колективно съзнание в едно извечно време, като че ли е необратима. Но „Необратимо“ като заглавие на книгата, казва точно обратното. И в това е парадоксът, че общочовешките ценности са необратими, въпреки личната или групова изгода. А сарказмът, иронията, насмешката са колкото естетическо, толкова и практическо въздействие по разголване на личния и колективен публичен живот днес.

Афоризмът наготово поднася истината. Използвайки формата на афоризма, авторът отправя упрек, че човек в днешно време бяга от сложното, от изпитанията. Бяга от напъване на мозъчните си неврони. Предпочита се сдъвканата духовна храна. Обикновено е красиво опакована в обещания, съвременният човек я поглъща безкритично. В същото време тъкмо като дистилирана, истината в кратките остроумни изречения е възможност да се представя светът на човешката природа в пълнотата на разнообразните му прояви.

Пъстротата от мисли, които читателят ще намери в книгата, е богатство – с внушението да огледаме себе си и света, и във функция на иглотерапия – осмислените мисли да ни лекуват.

Книгата е в две части, с подходящи илюстрации на художника Ивайло Цветков.
Първата част съдържа класическата форма на афористично майсторство – остроумие, неочаквано захапване…. Опредено авторът показва висока степен на мисловна зрялост и езикова изтънченост.
Например:
„Други да сбъркат – пак той ще е грешният“;
„Не е на себе си, откакто е със себе си”;
„Сатанинската му външност допълва същността му“;
„Поради масивната си физика – умствено недорасъл“;
„Тероризмът се дави в кръвта на невинните“;
„По ще оцелееш от атентат, отколкото от живота“;
„Сякаш като ме излъже, няма кой него да излъже“.

Във втората част Дилян Бенев протестира срещу многословието и празнословието. Това е пълноценно претворено в афоризмите с две и три думи. Ако в предишната му книга „Преображения“ мислите са нанизани върху смисъла на научни закони, правила, зависимости, тук „Необратимо“ е в контекста на езиковите правила. Светът, в който живеем, е представен чрез света на езика. Думите и техните отношения на антиномия и несъизмеримост са вид езиково огледало, в което се оглеждаме като в подменен свят. В двоично представения свят, той, светът е оголен. Имаме скелет, но няма живот.

Следваният метод на антиномично пресъздаван смисъл е авторовото предупреждение за радикализъм, за крайности между които няма мостове между човеците.

Този сатиричен метод в тази част на книгата се вписва в българската традиция утвърдена блестящо от Радой Ралин. Ако при Радой Ралин, сарказъма е в контекста на противоречието на красивите приказки за комунистическото царство и практиката – например: „Човек за човека е брат, разбрали бе гад“, тук при Дилян Бенев е в два контекста – от начина да се практикуват ценностите на демокрацията, и от универсалните човешки пороци, без оглед на време и място. Например:
„Задълбочено тъп“, „Злодействащо идеен“, „Оневинените виновни“, „Дилетанската компетентни“, „Паразитно работлив“, „Реформата проформа“, „Непогрешимите грешни“, „Навсякъде отвсякъде“, „Беззаконието закон“, „Ненаситницата лошотия“, „За изтривалка расли“, „От плагиат – Голиат!“, „Разплата за отплата“.

Формално внушенията на автора са от езиково естество. Богатството на езиковия речник на Дилян Бенев дава възможност, колкото за многообразие от противопоставяния, толкова и за максимална изразителност на противоположни или противоречиви по значение думи.

Всичко това ме кара да обобщя, че тази книга е нещо ново и значимо за нашата сатирична афористика.

Проф. д-р. Витан Стефанов, преподавател по логикав СУ „Св. Климент Охридски“

 

ДИЛЯН БЕНЕВ „НЕОБРАТИМО“

В своята книга „Неповратно“ /„Необратимо“/ българският писател и автор на афоризми Дилян Бенев предлага на читателя афоризми, които по своята структура, символика и метафоричност утвърждават необратимото, невъзвратимото, безвъзвратното, неотменимото, непревъртимото във всяка реалност, което е контрапункт на логиката, разума и човечността.

Афоризмът е екстракт на мисъл, смисъл и мъдрост и именно това Дилян Бенев демонстрира по най-добрия възможен начин със своя специфичен, стегнат и максимално редуциран и лаконичен изказ.

В „Неповратно“ /„Необратимо“/ на Дилян Бенев има афоризми, които са трудно преводими, какъвто е случаят с афоризмите, представляващи игра на думи. Защото при превода трябва да се запази и играта, и семантиката. Трябва да се съхрани и смисълът, и посланието. Тези афоризми си остават в българската афористика, т.е. в ареала на българския език. Но Дилян Бенев излиза извън границите на българската афористика, особено със своите преводи на други балкански и европейски езици. По този начин Бенев принадлежи и на българската афористика, но и на европейската. Той вече е достъпен и на читателите на южнославянските езици, които имат привилегията да се наслаждават на неговото специфично в известен смисъл, оригинално афористично творчество.

Особено специфични и характерни са афоризмите във втората част на книгата „Необратимо“, където изказът е сведен само до две думи, с които се изразява и мисълта, и смисълът, и посланието, и поуката, и формата, и семантиката. За да се сведе един афоризъм само до две думи и да остане толкова успешен, се изисква майсторство, което Дилян демонстрира в пълен разкош.

Нове Цветаноски
Главен редактор на „Македоника литера“

 

-----------------------------------------------------------

Дилян Бенев, "Необратно"/"Необратимо", изд. "Makedonika Litera ", Скопие

------------------------------------------------------------

© Дилян Бенев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025