Лунният край на морето

краят на септември
по стъклата на автобуса
дъжд от лятото

сред житата път
един жътвар отива
към небето

прецъфтяла вишна
на скършеното клонче
пъпки

бяла пеперуда
кръжи над тревите –
песен от мълчание

отдавна никой
не го вика по име
скитник

първи сняг
на пейката в парка
птичи следи

куклата –
пак си е дете
пък аз...

в упор се гледаме
със слънцето
в калната локва

в края на тясната улица
блести
лунният край на морето

юнска привечер
край контейнера празна
клетка за птици

сапунени мехури –
ефимерни
вечности

-----------------------------------------------------------------------------------------