• • •

Усещането за пролет изтръгва песимистичния ни унес от фазата на самосъхранението и ни хвърля в зоната на риска – да преодолеем собствената си сивота и да станем Цветни... Хоризонтът е все по-близо, а ароматите на живот все по-хипнотични. 

• • •

Самозаразеното с илюзии Изкуство не се побира в джоб, в чиния, в къща или в семейство. То е част от митологичната власт – една калинка от свръхобсебване, която излита ненадейно. Към огъня...

• • •

Думите имат кръв, сълзи, пот, захар и сол... Но само когато прибавят и музика, те прекрачват в подсъзнателното и добавят себе си в кристалната решетка на времето.

• • •

Само в един стих е възможна тази магия: светът да е уголемен като сълза, а окото да е смалено до рисунката на съня...

• • •

В градините се разхождат сенки на идеи, в Парламента кукли на конци подготвят поредното трагикомично шоу, градовете не говорят – там нищо не се случва, нивите са сираците на Прехода, а културата се е свила в чакалнята на европейското милосърдие. Една човешка длан – все още на картата...

-----------------------------------------------

Из бъдещата книга "Игли в съня"