ТЕМА: Тема за месец февруари

Темата на e-Lit.info за февруари:

ЧУДЕСАТА - НЕВЪЗМОЖНИ И ВЪЗМОЖНИ

Очакваме творбите ви като "Отговор в темата" до 24 февруари. Гласуването е с бутона "Благодаря" и продължава до края на месеца.
Творете и пращайте!

-

А ето го и моето предложение за конкурса, темата е наистина чудесна:

В две - три шепи от рими

---

В невъзможно възможното чудо на мрака
куп звездици потрепват сред приказен дзен,
а пък аз - лунатично безсънно ги чакам
всяка нощ с някой стих да се вгледат във мен.

И стихът да пристъпи съвсем идилично
или, все пак решен на магичен размах,
да покаже за сетен път нрав на езичник
с две - три шепи от рими в сребристия прах.

Свидно всичко да бъде - сюжет, прерисуван,
донанесен, измислен във багра и щрих,
да прилича домът ми на мъничък Лувър,
а навън късен гларус да стеле триптих.

Той е толкова тъжен с Вселенския шепот
на изящния прилив, заключен в рапан,
а пък аз тук събирам го, топля го в шепи -
сричков наниз - безкраен и неразгадан.

Но нали затова всяко чудо е вещо,
Божи промисъл сетило с дух или плът,
за да чуе пак оди, изгрели на свещи
миг преди всички приказки в мен да се взрат.

---

Галина Иванова - Варна

С поздрав към предишната участничка и с желание да спазя хубавия олимпийски принцип - ето и моето докосване до "чудото".

Озарение

Подобно на онази Ямба,

прислужница в дома на боговете,

аз съзерцавах цял живот

творенията на съвършените,

лика на озарените избраници…



Не от амброзията – от чистата им радост,

опивах се - и бях благословена…

За чудото, пред мене сътворено,

аз цял живот дамгата си ще нося...

Rashel Levi

Харесах, Рашел. Благодаря ти!

Явно, темата е много благодатна, защото бързо се появиха толкова красиви и съвършени работи. Осмелявам се да дам и моето предложение, пожелавайки на всички безброй малки и големи чудеса.

ГЛЕДАНЕ НА КАФЕ

Предсказвам чуждо бъдеще
с кафе и таро карти.
Това ми е професия
и хората си плащат.
Добра съм, препоръчват ме,
при мене пак се връщат...
Но днеска съм измъчена,
от сутринта се мръщя.
За да си вдигна тонуса,
ще пийна от кафето.
На всички врачки кодекса
налага строго вето,
сам да си гледаш в чашата,
че уж било на лошо...
Но аз съм най - безстрашната
от всичките кокошки!
Повдигам от чинийката,
внимателно разглеждам
обърканите фигури...
Направо безнадеждно!
Отправям се към мивката
да залича следите,
но нещо във извивките
привлича ми очите.
На дъното зацапано
се мъдри знак за чудо!
Без срам си врътвам палеца:
Дано пък да се влюбя!

Усмихна ме, Стефче. Благодаря ти!

Чудо
Нетърпеливо чакаш да се сбъдне...
Дори зорницата изгони от небето,
събра във шепи всичките звездици,
луната скри под облачното наметало.
Събуди слънцето, за да изгрее,
не искаш този път да го пропуснеш!
Но Чудото ще мине покрай теб,
с прозрачна нежност лекичко ще те допре...
А ти като слепец ще го отминеш,
питайки възможни ли са те ?!

Гласувайте САМО за една творба, моля!

Българско чудо

Боже мили, така ли трябваше да стане
че да осъмнем с мъртвородени идеали,
конят да е спънат в желязна сприя,
а срамът ни няма кой да измие.

Всеки се натиска без съвест и свян
това племе робско пак да възседне.
Ножът е отдавна до кокал опрял.
Участта жестока дано да избегнем.

Попарата, която сами надробихме
сега ще изсърбаме до последната хапка.
Като камикадзета се самоубихме
в тази история и тъжна и жалка.

Но народът български не за първи път
от своите дран е на сухо.
Той от падението прави духовен възход
наречен българско чудо.

Тук му е мястото!

Всичко е възможно

Има два начина да изживеем живота си.
Единият като не вярваме в чудеса, другият –
като вярваме че вяко нещо е чудо.”
А. Айнщайн

Дъждът не ще прогони пролетта
дори и в сняг да се превърне,
изтекло времето във вечността
не може нищо да го върне.

За миналото мисля без тъга,
защото то не се променя,
но бъдещето и мигът сега
са важни повече за мене.

Съдбата си чрез вяра и мечта
да изковеш самичък можеш.
С тях стават всички чудеса в света.
Щом вярваш – всичко е възможно.

Ще вършиш чудеса, но ако в тях
повярваш без съмнение и страх.

Априлска шега

Късен сняг
върху ранно зелено.
На череша прилича.

Ма не е.

Наоколо принципно черно,
подмокрено с бяло.

Чудо голямо, си казвам.
Чудо голямо.

И виждам го чудото –
сливите вярно са цъфнали...

Гласувайте само за една творба, моля!

С най-много ваши гласоев на първо място е Галина Иванова със стихотворението "В две - три шепи от рими".
Честито на победителката! Може да видите стихотворението и в сайта.

Благодаря на всички ви, приятели, благодаря и на теб, Дачо, и екипа, за интересно зададената тема, която провокира твореца да излезе от обичайното русло на сюжетите си и да погледне на света от друг ъгъл. Честита баба Марта на всички, здрави и вдъхновени!
с уважние - Галина