Импресия
Скоро беше -някъде дълбоко под снега се зароди ново лято, с цъфтене
и сладостен мирис на пролетни дъждове.
Този мирис упойва -сякаш парфюм от цветя, пясък и вятър край брега на река.
Колко бързо изчезва Нещото,ако не се вкопчиш в него,ако не го погледнеш отблизо.
Размисъл ...и ето -дърветата танцуват,облак гърми като ударни инструменти,
светкавица трещи като чинели,а дъждът обгръща със звук на виоли.
Изведнъж тишина и...пеква слънце.Чувам собствения си глас - какво е това?
Стари въпроси на глас,пролетната игра на април,като ритуал на любенето,
коридора на усещанията, не ,не на усещане,а усет за присъствие на цъфтеж,
съзнанието за сладостен мирис на пролетен април -пъпки, млади листи и вода,която
се опитва да избута бреговете в страни, оставяйки слаб полъх на стари илюзии,че се
случва нещо ново.
А така ли е?