"Колкото повече разбирате водата,
          толкова-по трудно ще ви бъде
          да отричате съществуването на Бога."

                                             Масаро Емоту

 

Между впрочем, с всичко е така. Колкото повече прониквате в космоса, колкото повече знаете за вас самите и изобщо за нещата - видими и невидими, толкова по-трудно ще ви бъде да отричате Бога. Напротив,тогава ще се доближавате до Него, въпреки присъщите на човека съмнения. Вие ще се завръщате в лоното на детството, в царството на истинското познание. А това познание е запечатано във водата.Та нали ние седемдесет процента сме вода. И там е отпечатана душата ни. Който не се удави, достигайки до нея, ще пие от "вечната вода", от Вечността и Безкрая.

Бях приседнал до моята река Жеравица, обсебен от тези мисли.

Казват, че да сънуваш мътна вода е на хубаво, ала моята беше кристално чиста, а и аз не сънувах. Сега разбрах този израз "кристално чиста вода". Аз видях кристалчетата във формата на пентаграми, които вибрираха в строго определен ритъм. Затварях и отварях очи, за да повярвам, че не е видение, а самата същност на водата. Да се движи и да остава на едно място. Рибите я поглъщаха, прецеждаха я през хрилете, а тя отново и отново си оставаше същата - бягаща и непомръдваща.

Аз видях водата. Спускаше се от космоса към земята на милиони малки пентаграмчета, поейки рибките.

 


------------------------------------------------------------------------------------------

© Стелиян Марков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017

   
© E-LIT.INFO