Х о р
Зора зори, ден настана,
слънце грейна в небесата, –
млади момку на душата
от мъгла ни след остана.
В т о р а з а р е д а
Отговаря стара майка:
„Малка мома нашто злато,
земете го, ковете го –
ако чест е, нека стане
от две пера един венец!”
П ъ р в а з а р е д а
Сив сокол се в небо вие
следом бяла гълъбица: -
няма дека да се скрие
ранена в сърцето птица.
Че залетя, че удари
в равни двори с три огради
де невести стелят дари...
Пръпнаха невести млади,
свиха врежа свиленица,
тънки дари свило=злати –
та хванаха гълъбица
и сокол бързокрилати.
Тръгнаха ми низ-по село,
метнаха им и на двата –
сив сокол смин на чело,
гълъбици було злато.
Около им стари свати,
следом честна кумащина;
нея води девер млади,
него весела калина.
Пряпорци се гордо веят;
кой де срещне поклон прави: -
да домуват, да живеят
честит живот, вечно здраве!
Моми свенливо лик руменее,
пусто й сърце бий, та ще тресни;
с сладките думи на сладка песен,
сякаш мед се в душа й лее.
Дружки се смеят, с отборни думи,
песни по сърце ней нагодили.
Младого в о й н а зад себе скрили,
те го подкачат с весели глуми.
Тя го самичка поглежда плахо,
На коледарки дружки през рамо –
погледи поглед среща... И двама
с песен изново те ги припяха.
Х о р
Момко се напусто крий –
любе го и скрит намира,
поглед го и в мрак съзира...
Момко се напусто крий!
Не напусто сърце бий –
то на либе вест подава,
де се момко спотаява...
Момко се напусто крий!
Колело да се развий,
коледарки, отстъпете,
на свят момка покажете...
Момко се напусто крий!
Вънка из вратни девойка пръпна,
думи шеговни хванала вяра;
сам да избегне глумна превара,
момко задним се в къта издръпна...
Уж в изненада сам, станеника
на коледари сопнато свика
и при невести грижни пристъпи,
дигнала в ръце първенак скъпи.
С пръст го по гушка мило погали:
„Иска ли песен, гидия мали?”
Подир погали рожбата дивна –
и към певачи со глава кивна.
Дружно се първа с втора зареда
там при невяста скупом събраха
та со отбрани песни припяха
в майчини скути шалаво чедо.
Х о р
В полунощи, време тайно,
над люлка на рожба драга,
спря се наречница блага,
прилетяла от незнайно.
Час се спря и час нарече:
„Ясно чедо първородно,
с блага вест на време сгодно,
бог ме прати отдалече.
На честит си ден родено,
за дни, още по-честити –
с тебе майка да се кити,
като с перо позлатено.
В труд и грижи, в заборави
татку си надежда ясна...
да расте и да порасне –
дом подигне, род прослави!
Дни за младостта му лека,
Кат зорница да са ясни –
и в сърце му да не гасне
чиста обич век до века!”
П ъ р в а з а р е д а
И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не секва все що драго –
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!
Д о м а к и н
- „ Чул ви господ, коледари!”
В т о р а з а р е д а
Бог да дава
в къщи слава –
дни честити,
чиста съвест!
Дар в полето,
дар в сърцето –
добра мисъл,
мир и милост!
Х о р
Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати –
имот – живот-
дом палати!
Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати –
живот – почит –
дни благати!
Е п и л о г
На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнаки са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото –
слава слави спротиспроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува.
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува –
Бъден празник да се слави с песни.