МОЛИТВА

Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача
гнева и болката си, и лъжите.
Наивен бях. И вярвах много.
На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много.
И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
Към всички си еднакво мила:
треви и хора, зверове и птици…
Земя, дари ме с твойта сила –
да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците,
герои от еснафите да сторя
и скромни люде – от глупците.
Земя, дари ме с малко сила –
да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко
и е дошъл по твоите пътеки…

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
земята тръпне черна, топла, гола.
Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
И падам на колени.
И се моля.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

1956

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:

радостта – и първото страдание,
верността – и нейните въжа,
ласките – и първата досада,
клетвите – и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи – с очите ми,
силата – със нежността…

После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика – при любовта…

Страшно ще ти е да се събудиш –
по-добре е да не спиш:
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш.

1957

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета -
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим.
умираме, както спим.

1972

----------------------------------------------------------------------

© Стефан Цанев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025