Стопаните живееха в омраза
и между двата двора, между тях
поникна жълта клетва и ограда
бодливи тръни и ехиден смях.
За две зелени ягоди се сбиха.
Дори пожарът общ не ги сдобри.
Мълчаха и потайно озвериха
домашните си кучета дори.
И лятото във яден лай премина,
със настървени кучешки очи...
Днес още из овощната градина
от схватките им козина хвърчи.
Стопаните, навлекли зимни шуби,
заминаха в града. Навред покой!
А скараните кучета се любят:
до лятото, до следващия бой.