В мига, когато стигнем края,
нещата ще ни се разкрият
от опаката им страна
като ръкав, при бяг изсхулен
откъм разпрания хастар.

Чакълът с челюсти и с нокти

прегризал въжената стълба -
да не излазим до върха,
от сляпа злоба ни е сторил
най-лъчезарното добро.

Разделниците - път и време -
разторгнали с копривен вятър
прегръдката на нежността,
от грубостта са я спасили,
от ерозиращия зъб.

И спуканите несполуки,
с мъгла ни заслонили взора
като лютив, накълцан лук,
били са нашите победи
над жалкия, креслив успех.

В мига, когато губим всичко,
ще станем изведнъж въздушни
и мракът ще е светлина.