Роден е на 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско.
Завършва гимназията в Разлог. През 1926 г. поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна. Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
След завършването на Морското училище работи в с. Кочериново като огняр и механик. После се премества в София. В периода 1936-1938 г. работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Член на БКП.
През 1940 г. събира из Пиринска Македония подписи в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Съден е за това и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски като един от ръководителите на Централната военна комисия при ЦК на БКП.
Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян.
Той е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок заедно с Михаил Сматракалев? в София.
Единствената му стихосбирка, излязла приживе, е "Моторни песни" (1940).
Печата стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
Превеждан е на 60 езика.
Посмъртно, през 1952 г., Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.
Публикации в сайта: