Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. в с. Ракево, Северозападна България. Завършва френска езикова гимназия, а след това специалност "Научна информация" в Държавния библиотекарски институт и Българска филология (с втора специалност "Френски език") в СУ "Св. Климент Охридски“.

Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“. Един от основателите на списание „Ах, Мария“.

На български език в неин превод са се появили текстове от Жан Жьоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.

Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003).

Съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.

Член на българския ПЕН-клуб, Сдружението на българските писатели и Световната хайку асоциация.

Награди[редактиране | редактиране на кода]
Два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов“ – през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“[3] и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“.

Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък (2011).

С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2012), а след това става четвъртият носител на националната награда „Милош Зяпков“ (2012).

Носител на награди и за превод, сред които две международни награди, връчени ѝ през 2009 г.: годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“.[12] През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия – „Рицар на Ордена на Трите звезди“.

През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който произведенията ѝ са написани на френски език.

През 2015 г. е носител на първа награда от конкурса „Иван Николов“.

Книги:

„Тревите на съня“ (стихотворения). София: Български писател, 1994.
„Луна в празен вагон“ (стихотворения). София: ФБЛ Аквариум Средиземноморие, 2004.
„Три сезона“, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР, 2005.
„Krotenie/Domptage“, Bratislava: Edicia Viachlasne LIC, 2006
„Най-ниската част на небето“. София: ФБЛ, 2008 [19]
„Разкопчаване на тялото“. Пловдив: Жанет 45, 2011, ISBN 978-954-491-670-1 [20]
Aksinia Mihaylova, „Ciel à perdre“ (Небе за изгубване), Gallimard, 2013 – на френски език, награда „Аполинер“
„Смяна на огледалата“. Пловдив: Жанет 45, 2015.

Преводи:

Жорж Батай. „Избрано“ (1997)
Венюс Кури-Гата. „Годениците от нос Тене“ (2004)

Публикации в сайта:

Из „Антология на съвременната литовска поезия“

-----------------------------------------------------------------------------------------

Снимка: Владислав Христов

-------------------------------------------------        -----------------------------------------------

© Аксиния Михайлова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016