Ивайло Диманов за себе си:
Израснах сред градските гълъби на площад „Гарибалди”.
С песните на Джани Моранди и Челентано.
От малък мечтаех да направя по-добър света, затова в трети клас написах с тебешир "Убиец!" на вратата на кварталния касапин. По-късно носех една значка с надпис "Дайте шанс на тревата" и лъжех милиционерите, че пише "Дайте шанс на мира!" После отидох войник, а тя се влюби в друг. Веднъж, докато бях на пост пред знамето, мина някакъв офицер с едри звезди на пагоните. Аз си пеех на поста, пък то било забранено?! Щях да бягам от карцера и от държавата и ако бях го направил, вероятно щях да съм първият истински дисидент в BG. Но валеше силен дъжд...
Опитах да стана артист, но по онова време актьорите имаха здрави семейства и много деца, които също трябваше да станат артисти. Затова станах композитор. Композирах влакове на гарата. Сега съм журналист. Но знаете ли кое е най-странното?
Ако си спомня къде живее онзи касапин, непременно ще ида и отново ще напиша на вратата му "Убиец!" После ще грабна китарата и на всички гълъби от площад „Гарибалди” ще изпея оная стара песничка на Моранди: „Prendi questa mano, zingara…”
Публикации в сайта: