Димитър Николов Гимиджийски е български белетрист, драматург и преводач.
Получава основно образование в Троян. През 1911 г. завършва Габровската гимназия. През 1912 г. е назначен за учител в махала Калчевска /Троянско/. През ноември същата година е мобилизиран. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война. С прекъсвания следва право в Софийския университет. Дипломира се през 1919 г. и в периода 1920-1948 е адвокат в родния си град, където развива широка обществена дейност. Председател на читалището в Троян (1924-1944). Инициатор за създаване на Водния синдикат и негов пръв председател. Под негово ръководство Водният синдикат за три години изгражда водноелектрическа централа на р. Черни Осъм, което дава възможност за електрификация на Троян. За кратко е кмет на Троян след деветнадесетомайския преврат. В началото на 1948 г. е изпратен от комунистическата власт за няколко месеца в трудовоизправителен лагер и осем месеца е държан под домашен арест.
Сътрудничи на литературния печат - списанията „Българан”, „Възраждане”, „Златорог”, „Изкуство и критика”. За пръв път печата през 1914 г. През 1925 г. издава първата си книга - „Афоризми и парадокси”. От белетристичните му произведения по-значителен е романът „Жълтия албатрос” (1931), в който разкрива безсмислието на войната. През 30-те години на ХХ век Гимиджийски се посвещава на драматургията и пише пиесите „Бойка”, „Мъртви брод” и „Бунтовници”. „Бойка” е неговото най-известно произведение — претърпява две издания, играе се в различни провинциални и столични театри, а през 1947 г. е екранизирана от кинофирмата „Балкан филм“ на Димитър Минков. Драматичния конфликт в тази пиеса е построен върху сблъсъка на ста¬рото (привързаността към земята и частната собственост) с новото – ос¬вободената от предразсъдъци младежка любов. Съвместно с Ламар прави преводи на произведения от руската класическа литература. През 1949 г. създава мемоарния труд „Поглед към три войни”, издаден посмъртно едва след половин век.
Творби:
Афоризми и парадокси, 1925.
Жълтият албатрос. Роман, 1931.
Бойка. Пиеса, 1934, 1937.
Мъртви брод. Пиеса, 1935.
Бунтовници. Пиеса, 1937.
Поглед към три войни. Мемоари, 2005.
Преводи:
М. Ю. Лермонтов – „Мцири”, „Беглец” и „Хаджи Абрак” – АД „Хемус”, София, 1921.
М. Ю. Лермонтов – Сихотворения – изд. „Аврора”, София, 1926.
А. С. Пушкин – „Кавказки пленник” и „Бахчисарайски фонтан” – книгоиздателство „Хемус”, София. 1920
Г. Линков – „Война в тила на врага”, изд. „Нар. култ.”, София, 1954.
Публикации в сайта: