Ерес е да се изрепчиш на папата: „Ако Бог ни е вдъхнал живот, значи преди това не си е измил зъбите!”. Или да сръгаш Вселенския патриарх в ребрата: „Отче, според Маркс, религията е опиум за народа. Къде раздавате джойнта?”. Проблемът с църквата е, че ако Господ наистина имаше думата, щяха да го обявят за

еретик – я вижте колко редакции има Библията! Не знам как дявола чете Евангелието, но за разлика от нашего брата – чете! Еретикът сам гради своя пиедестал – дума по дума, съчка по съчка, главня по главня. Парадокс: хванат ли еретика, той става неуловим – качи се на кладата и дим да го няма! Преди са изгаряли еретиците на клада, днес тая работа я върши телевизията. Тези, които твърдят, че душата не съществува, първи бързат да ти я извадят. Ереста е свобода, за която няма свободно място. Истинната вяра няма вяра в истината. Промениха се времената! Преди джамиите ми приличаха на мелби с неразтворени чадърчета, а днес – на ракетни установки. В страната на свещените крави говеждото е деликатес. Нямате ли усещането, че дяволът бяга от тамяна, за да ви го продава по-скъпо? Изобщо цялата работа с религията бая понамирисва, иначе защо са тия благовония? В крайна сметка, всички пътища водят към Храма, лошото е, че ни забавят крайпътните кръчмета. Апропо, у нас най-набожни са кръчмарите – винаги кръщават виното (Анатема трижди!). А ние, за да не изпаднем в ерес – изпиваме го до дъно. Друг е въпросът дали това не ни прави дъновисти, но да не изпадаме в схоластика. Наздрависимо!