Здрасти, Ма. :) А има и доста голям чар в това да си пишем писма, с теб, не сме комуникирали много по този начин май. Трябва да си дадеш и реалния адрес, да можем да ти изпратим нещо някой път. :) Иначе се радвам, че мислиш да останеш само една година, радвам се, че не мислиш, че парите са най-важното, така сте ни възпитавали винаги и мисля, че е довело само до добри неща (макар и аз самата да съм по - "комерсиална" ;), днес например си купих един сутиен за 20 лв. , а вчера - тиган както знаеш, хехе. ;)) И е хубаво, ако после би могла както искаш да работиш за България, въпросът е просто дали ще има такива възможности... Трябва да го обмислиш добре.

Това да те е срам, че си заминала, е напълно погрешно, според мен. Може би прекалено дълго си се застояла на едно място, за да започнеш да мислиш така. Това не е бягство, просто нов ход, ако няма нови ходове, животът не е интересен, ако животът не е интересен, ставаш депресар и това само може да попречи на хората около теб. Тези представи за "истинската сила", "истинската интелигентност", "истинската любов" са много привлекателни и романтични, но доста нереални, повечето пъти, както ти самата казваш, обикновените обобщения и общи "мъдрости"не вършат реална работа в ситуациите.

Надявам се наистина да намериш начин да ти е удобно, където живееш, това също е важно.

Снощи си дойде Мая, приятно е да имам съквартирантка, особено такава като нея, даже ще ми липсва като си замине. Може би е пак рефлексия от вашия живот през студентските години, животът със съквартирантка. Не че с Кос не ми е добре, даже много се радвам, че живеем с него заедно, за да се познаваме по-добре, но той си върви по негови пътища, а и е приятно да живееш с момиче, някои неща са много по-лесни. :) Сега майка й е пратила кекс и баничка, мммм. :)

Как мина българската вечер - готвихте ли, не знам защо имам чувството, че на такива вечери трябва да се готви българска храна - там как е храната, елда похапваш ли си? :)

Васи и Иван, без да са се наговорили, и двамата ме питата как е самият град там, аз пък не съм те питала досега за това. Е, как е? :)

След малко отивам на съвременен танц  тук до нас, това ми е едно от най-радостните преживявания, започвам да мисля за това какво искам да уча, ако имам възможност, след като завърша тази последна госина в Академията. Май бих искала да е нещо с танцуване. Трябва сериозно да проуча.

Целувки. И аз те обичам много, Пи.

 

---------------------------------------------------------------------------------------

© Ценка Кучева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012

   
© E-LIT.INFO