Ако тръгнем от семантиката на думата ‘’белота’’, рано или късно ще се озовем до белия цвят , а какво всъщност е този цвят? Според художниците това е платното, от което започват да рисуват; физиците смятат, че бялото е една закономерност, получена от други закономерности, а поетите смятат белия цвят за символ на чистота и на невинност. Но в един голям и обсипан с множество цветове свят какво е белият цвят и какво е белотата?

Ако се доверим на поетите и кажем, че белотата е чистота и невинност, то къде в света съществува пълната белота? В природата не е чисто – навсякъде има кал, пръст, локви и какво ли още не. А и в града е същото, понякога даже в по-големи размери. В природата съществува невинност, но тя е несъзнателна и не може да бъде друга. В града невинен е само този, който не е сторил нищо лошо, а дали има такива, не мога да Ви кажа –не съм виждала . В света, който познаваме, всичко е сиво, няма бяло - няма черно. Значи, според поетите не бива да има нито добро ,нито лошо, а те съществуват. Но в света съществуват и много други цветове, получени от белия, от черния, от тях и още един цвят и още един и така, докато не се получи огромното разнообразие на света ни. Според учените пък бялото и белотата са получени от една закономерност, от едно действие , от един опит на човека да открие нещо ново. Действията на учените са предизвикали появата на белия цвят. С усилията на много хора се е появило нещо ново, което днес всички познаваме и знаем какво представлява. Но както е казал Айнщайн: „всичко е относително”. Да, всичко е относително и свързано едно с друго, ако не е имало кой да даде идеята за опита, няма да е било възможно да се постигне резултат. Също така, ако ученият, дал идеята, не е бил научен от някого другиго или той самият не е учил, нищо нямаше да се случи 

Точно както художниците започват картина върху платното си, така всеки от нас може чрез действие да направи нещо красиво. А под красота на картината винаги ще прозира бялото начало на чистото платно. Нека си представим нашия живот като едно бяло платно –  „Tabula rasa”. И като следваме епистемологическия тезис, според който това бяло платно се запълва от опита ни, нека го нарисуваме с нашите действия, като творим „белота”. И нека се учим през целия си път, да работим върху себе си и да творим, каквото пожелаем... И както винаги в живота и тук има мъничка уловка – в света има и добро и лошо, затова и в картините Ви ще ги има всички цветове. Нека всяко добро дело бъде белязано със светъл цвят , а всяко лошо – с тъмен.
…
Сега, на края на вашата картина, погледнете я. Разгледайте я добре и помислете: колко са светлите и колко тъмните части от нея? Колко от белотата на платното Ви, дадено преди години, се забелязва под цветовете на делата ви?