П р о л о г
 
Рог изви над върховете снежни
ясен месец, подранил в небото.
Глъхнали са в сън поля безбрежни
само будно още бди селото –
дим се вий на стълпи из комини.
 
Песни, шум из улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат. 
Домакини свят обичай чуват - 
Бъдни вечер бъден празник срещат,
s буйно пламнал бъдник по камини.
 
*
 
Низ по село скупом ходят
китни млади поледари –
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни
да им пеят драги песни.
 
Начело има станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика –
и където подобава
с песни да се слави слава!
 
 
          Х о р
 
          „В дясна ръка с китка вита
          гости идат на честито:
          тежки порти отворете,
          благовестци приемете!”
 
 
Ей приветно портите разтваря
да посреща домакиня веща.
А на прага къщен ги присреща
стар стопанин и тям отговаря:
 
„Добре дошле, добре дошле,
многожелани гости,
предвестници на благи дни
и край на дълги пости!”
 
 
          Х о р
 
          Преко поле,
          преко долье
          ний летиме –
          да вестиме
          дни честити
          именитий
          станенину,
          господину!
 
 
П ъ р в а  з а р е д а
 
Подранил стопан в поле да иди,
лозя и ниви сам да обиди.
 
Помисли благи – среща му блага –
сам свети Павли с златна тояга!
 
 = Добра ти среща, свети Пявле! =
„Дал ти бог добро, честни стопане!
 
Минах, поминах лозя и ниви:
ръжта класиста коню до грива,
 
до шарен пояс бяла пшеница,
гроздове тежки греят – жълтица!
 
Стопанска грижа и труд усилен –
тям за награда и дар обилен
 
от божи ръце в твои да влезе:
за по курбани, за по трапези,
 
моми и момци за по женчене,
внуци честни за по кръщене –
 
тъй да се честно име спомна,
от рода в рода, чак до амина.”
 
 
Х о р
 
„Пълна къща – пълен кош!”
- Мятай, момне, пълен пош!
Дар от сърце кой що може. –
„Честит да е празник божи!”
 
     Отдели се от другари
     бързо коледарки спретна –
     шарения пош преметна
     стар стопанину през рамо...
     Името му и честта му
     пак запяха коледари.
 
 
Х о р
 
Расна дърво столовито,
     грановито:
корен в сърце на земята;
връх извило в небесата!
 
Корен – синове отбрани;
а невести – китни грани;
      внуци мили =
вършки в небеса избили!
 
Шум и глъч. Стопанин стари
шарен пош от рамо снема,
но преди на коледари
той да го повърне с дари,
хорът песен пак подзема.
 
 
В т о р а  з а р е д а
 
Тъмни нощи се пробуди
мило внуче соколово;
баба му се чудом чуди
как да го приспи наново.
 
- Нани, нанкай, рожбо мила,
Мало внуче, мал гидия!...
Майка ти е сън заспала –
от сън сладък не буди я!
 
Баба ти, с зора ранила,
дълга пътя ще пътува –
чак до Божи гроба. Мила
боже майка да я чува!
 
Та оттам света хажийка
да се върне с армагани:
тебе златен кръст на шийка,
на герданче от мерджани;
 
стари дяду броеници,
татку свилен пояс дивни,
майци наниз от жълтици,
лели рало златни гривни;
 
на комшии по махлата
света вода от Йордана –
много здраве со колата
от Христа и свети Йована!
 
 
П ъ р в а  з а р е д а
 
Домакин за дом радей,
домакиня дома шета –
тъй полека-лека крета
дом, докле захубавей.
 
Дом докле захубаве,
току-виж, угасне младост...
Но пък идва друга радост,
друго слънце дом огрей. 
 
Друго слънце дом огрей –
въртокъщна млада булка...
А во къта, в златна люлка
златно внуче се засмей!
 
 
Х о р
 
Ой хайде, хайде, стара ле майко,
     свекърво –
що радост има, стара ле майко,
     депърво!
 
Кахъри, грижи, стара ле майко,
     досега –
осега драгост, стара ле майко,
     до века!
 
Стара майка, домакиня,
още не дарила дари –
и запяха коледари
на н е в я с т а първескиня.
 
 
П ъ р в а  з а р е д а
 
Млад гурбетчия, по-млад стопанин,
грижен ми ходи в пуста чужбина. 
Него запитват тихом дружина:
- Що ти й на сърце, грижен акранин?
 
„Двойна неволя, верни другари:
грижа на сърце, аман на сърце –
гори едното, друго задуша –
вихром се вдигат спомени стари!
 
Сърце примира, памет се губи:
младост нерадост в пуста чужбина –
млада дружина,
грижа за чедо – аман за любе!”
 
- Ой, махни, махни кахъри люти,
ти, млад другарин, недей се вайка:
мило е любе при стара майка,
грижено чедо в майчини скути.
 
Много се мина, малко остана;
утре ще литнат нагоре птички –
вест допрати им ти с лястовички,
че ще се върнеш при пролет ранна.
 
Тежка версия вече е сбрана
и армагани лежат с товари...
     Чакам другари.
Много се мина, малко остана,
 
А невяста в ръце зела
мъжка рожба, първо чедо,
ником е чело привела,
сълзи рони до два реда.
 
Стара майка се притече,
а по нея и момите,
да раздумват с благи речи
кахърите на душата.
 
Съгледаха коледари,
съгледаха – и подзеха
друга песен, со намери
да й бъде за утеха. 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Пенчо Славейков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012

   
© E-LIT.INFO