П р о л о г
Рог изви над върховете снежни
ясен месец, подранил в небото.
Глъхнали са в сън поля безбрежни
само будно още бди селото –
дим се вий на стълпи из комини.
Песни, шум из улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат.
Домакини свят обичай чуват -
Бъдни вечер бъден празник срещат,
s буйно пламнал бъдник по камини.
*
Низ по село скупом ходят
китни млади поледари –
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни
да им пеят драги песни.
Начело има станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика –
и където подобава
с песни да се слави слава!
Х о р
„В дясна ръка с китка вита
гости идат на честито:
тежки порти отворете,
благовестци приемете!”
Ей приветно портите разтваря
да посреща домакиня веща.
А на прага къщен ги присреща
стар стопанин и тям отговаря:
„Добре дошле, добре дошле,
многожелани гости,
предвестници на благи дни
и край на дълги пости!”
Х о р
Преко поле,
преко долье
ний летиме –
да вестиме
дни честити
именитий
станенину,
господину!
П ъ р в а з а р е д а
Подранил стопан в поле да иди,
лозя и ниви сам да обиди.
Помисли благи – среща му блага –
сам свети Павли с златна тояга!
= Добра ти среща, свети Пявле! =
„Дал ти бог добро, честни стопане!
Минах, поминах лозя и ниви:
ръжта класиста коню до грива,
до шарен пояс бяла пшеница,
гроздове тежки греят – жълтица!
Стопанска грижа и труд усилен –
тям за награда и дар обилен
от божи ръце в твои да влезе:
за по курбани, за по трапези,
моми и момци за по женчене,
внуци честни за по кръщене –
тъй да се честно име спомна,
от рода в рода, чак до амина.”
Х о р
„Пълна къща – пълен кош!”
- Мятай, момне, пълен пош!
Дар от сърце кой що може. –
„Честит да е празник божи!”
Отдели се от другари
бързо коледарки спретна –
шарения пош преметна
стар стопанину през рамо...
Името му и честта му
пак запяха коледари.
Х о р
Расна дърво столовито,
грановито:
корен в сърце на земята;
връх извило в небесата!
Корен – синове отбрани;
а невести – китни грани;
внуци мили =
вършки в небеса избили!
Шум и глъч. Стопанин стари
шарен пош от рамо снема,
но преди на коледари
той да го повърне с дари,
хорът песен пак подзема.
В т о р а з а р е д а
Тъмни нощи се пробуди
мило внуче соколово;
баба му се чудом чуди
как да го приспи наново.
- Нани, нанкай, рожбо мила,
Мало внуче, мал гидия!...
Майка ти е сън заспала –
от сън сладък не буди я!
Баба ти, с зора ранила,
дълга пътя ще пътува –
чак до Божи гроба. Мила
боже майка да я чува!
Та оттам света хажийка
да се върне с армагани:
тебе златен кръст на шийка,
на герданче от мерджани;
стари дяду броеници,
татку свилен пояс дивни,
майци наниз от жълтици,
лели рало златни гривни;
на комшии по махлата
света вода от Йордана –
много здраве со колата
от Христа и свети Йована!
П ъ р в а з а р е д а
Домакин за дом радей,
домакиня дома шета –
тъй полека-лека крета
дом, докле захубавей.
Дом докле захубаве,
току-виж, угасне младост...
Но пък идва друга радост,
друго слънце дом огрей.
Друго слънце дом огрей –
въртокъщна млада булка...
А во къта, в златна люлка
златно внуче се засмей!
Х о р
Ой хайде, хайде, стара ле майко,
свекърво –
що радост има, стара ле майко,
депърво!
Кахъри, грижи, стара ле майко,
досега –
осега драгост, стара ле майко,
до века!
Стара майка, домакиня,
още не дарила дари –
и запяха коледари
на н е в я с т а първескиня.
П ъ р в а з а р е д а
Млад гурбетчия, по-млад стопанин,
грижен ми ходи в пуста чужбина.
Него запитват тихом дружина:
- Що ти й на сърце, грижен акранин?
„Двойна неволя, верни другари:
грижа на сърце, аман на сърце –
гори едното, друго задуша –
вихром се вдигат спомени стари!
Сърце примира, памет се губи:
младост нерадост в пуста чужбина –
млада дружина,
грижа за чедо – аман за любе!”
- Ой, махни, махни кахъри люти,
ти, млад другарин, недей се вайка:
мило е любе при стара майка,
грижено чедо в майчини скути.
Много се мина, малко остана;
утре ще литнат нагоре птички –
вест допрати им ти с лястовички,
че ще се върнеш при пролет ранна.
Тежка версия вече е сбрана
и армагани лежат с товари...
Чакам другари.
Много се мина, малко остана,
А невяста в ръце зела
мъжка рожба, първо чедо,
ником е чело привела,
сълзи рони до два реда.
Стара майка се притече,
а по нея и момите,
да раздумват с благи речи
кахърите на душата.
Съгледаха коледари,
съгледаха – и подзеха
друга песен, со намери
да й бъде за утеха.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Пенчо Славейков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012