Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило —
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило.. .

Няма топлите черни очи.. .
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце. .. замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!. . .
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край —
не зова... не очаквам... не вярвам!.

Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане. . .

Няма истина!... Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина... самота... и студено!