1.

За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная, много ме обичаш
и не обричаш на шега, –
но не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная, много ме обичаш
и не обричаш на шега, –
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати – блясък и омая...
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега, –
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?

2.

Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли –

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
Здравейте, мои братци и другари
на Аполон, за кашмер и срам!

Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гойни въшки,
кат жрец на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън душа честито-умилени –
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.

3.

Всички сме дошли на свят
точно по еднакъв начин
ала не за всеки врат
същ хомот е бил назначен.
Трябвало би, например,
аз да имам тлъста рента,
а пък оня тлъст банкер
да живее хента-пента.

Но над нас ръка прострял,
някой много зъл присъди:
нему – хубавото пладне,
мене – умните оскъди.
Мене – пържени ребра,
нему – шницели изрядни.
Мене – гладната зора,
нему – глуп, но мазен дял.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

© Димчо Дебелянов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012