Спряхме посред пътя. Нямаше мърдане, отвънка бе същински ад. Снегът не спираше да вали цяло денонощие. Температурите бяха зловещо ниски.

Погледна ме изплашена и прошепна: „За бога, бъди разумен, Иване! Няма мърдане оттук. Зная, че държиш да заминеш, но това е самоубийство. Не можем да стигнем до аерогарата, делят ни цели сто километра, скъпи.”

Затворих си очите и рекох: „Елена, води ме там, където е сърцето!”

Рано сутринта съм станал, погледнах те, целунах челото ти. Зяпах те като тийнейджър. Сварих кафето и седнах срещу прозореца.

Зная, че сълзи намокриха лицето ми. Същото бедствено положение е, скъпа Елена, както преди двайсет години. Върнах се тогава там,
където е сърцето. Но за хубаво или не, аз забравих, че имам един билет за Лондон.

Вместо мен, сега там е малката Еми. Каква малка е тя, вече е първи курс, броди из метрото в английската столица. А аз с тебе
останахме край камината там, където е сърцето. Ето защо плача, когато попадаме в бедствено положение. Бедата понякога е благосклонна към
нас.

Едва  пет часа сутринта е, но аз съм заклет романтик, не ми идва сън и все поглеждам към големите преспи. Билета от преди двайсет
години го пазя за спомен, а снегът не спира да вали.

Имам нужда, мила, от една чаша червено вино и страстна целувка за поздрав и сбогом, ала ти продължаваш сладко да спиш. А тогава беше
ревностна лъвица, пазеше ме от бялата смърт, бореше се за сърцето ми.

Ето ме пред теб, все още неспокойна душа, въпреки камината, студа, скуката, безверието, бръчките, тежестта на годините, слабата
реколта, корупцията, красотата на изгрева, извънредното положение, вятъра, самотата, оглушителния звук на двигателите на самолета.
Въпреки мъмренето, „Шенген”, отворените граници, прерязаните вени на една изгубена любов, въпреки мъжките сълзи.

Всеки мъж, скъпа, всеки истински мъж е заклет романтик до дъното на своята душа. Ето, защо мълчешком и тайно протичат сълзите ми в тази ранна утрин, както едно време, преди да изтекат в морето и в реките стотици милиони кубици вода. Преди цели двайсет години всички пътища бяха затворени, освен един - пътят на сърцето.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Хайри Хамдан
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012