ЗАСЕЙ МИ МОРЕ

Засей ми море, любими,
засей ми море.
Там, при хълма с маслините,
нашият свят ще спре.

Аз ще изляза от пяната
както в първия ден.
Ти ще накъсаш ябълки –
за мен, само за мен.
Ще се завием с облаци
от светлина.
Ще ми целунеш клепките,
аз ще се изчервя.
Ще сипнеш нежност в ръцете ми -
да стигне за всички лета.
Ще ти отдъхват устните
по зимната ми коса.
Щом вкореним стихията,
пръстта ще ни прибере.
Засей ми море, любими,
засей ми море!

ПРИСЪСТВИЕ

Ден от нощите ми,
хляб от пясъка ми,
грях от рая ми,

пазя огъня
от устните ти
в сгъвката
на коляното си

и
се усмихвам в просъница
сутрин,
докато ти пееш под душа
патриотични песни.

ИЗПРАЩАНЕ

На рамото ми съмна...
месечина.
Изплаках няколко снежинки островърхи.
По скулите ми моржове издъхваха,
когато моят облак си замина.

Остави кални локви край чадърите
и електрически отпадъци по кожата.
Тъгата ми - на бенчици разложена -
засипа ветроходи преобърнати.
Изсъхнах аз.
                   Морето ме подмина,
а салът ми в пустинята изчезна.

Остана драскотина междузвездна,
до белези от ланшна медовина.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стиховете са отличени с втора награда  на националния поетически конкурс "Любовен човек", организиран от e-Lit.info Сайт за литература и КДК, Ловеч.