ПРИВЕЧЕР
Заспива плажа,
уморен от груби ласки
и човешки вой.
Замира погледа ранен
на гларус.
Вълни забързани вещаят
пълнолуние.
А кораби, завързани,
очакват своя жребий.
1988
***
Отлитат мойте птици в четири посоки.
Раздират ризата ми прашна.
На чувството се доверявам –
със първата на юг поемам.
На изток моето сърце ме тегли
да взема изгрева и красотата му.
На запад мъдростта ме води –
презряло жито да пресея.
А в мене разумът космичен
спокойствие за мисли търси –
и северна посока вземам.
Отвъд, през времето се взирам.
Да бъде то за мене съдник:
със ситно сито да пресее
изпепелените надежди
и в пепелта да изрисува
крилата на едничка птица.
2000