Сега сме пак със стария огняр
на пейката пред старата му къща...
Той вече ми е близък, скъп другар
и радостта ми вече се завръща.

"Живота ни е лош, но хората са криви
Обичай го! Ще стане по добър...
Ще минат утре есените сиви
и ще разцъфнат пролети за нас..."

И все така замислен ми говори,
и сякаш гали моята душа...
Вълшебна книга сякаш ми разтвори,
и нови мисли почвам да чета.

И все така със стария огняр - 
в огнярната, пред бедната му къща
и вече ми е скъп другар,
а прежната ми бодрост се завръща.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Христо Кърпачев, "Стихотворения", Регионален исторически мвзей - Ловеч, ИК "Нов свят", 2011

Фототипно издание

на тефтерчето със стихове, писани в Сливенския затвор, 1939 г.