Галерия
- Детайли
- Написана от Анжела Димчева
- Категория: Любовен човек
откъс от едноименния цикъл
Скулптура
Ние
бавно
се разтваряме
Мостът над София
- Детайли
- Написана от Владимир Сабоурин
- Категория: Лирика
на Мария Вирхов
Животът губи своя вкус
за вечеря люти чушки
на котлон с гол реотан
мъртвите разчистват терена
за живите но са по-големи.
Резултати от поетичния конкурс "Свищовски лозници" 2011
- Детайли
- Написана от Оля Недкова
- Категория: Литературни и културни новини
Награда "Николай Искъров" - Красимир Петров, София за стихотворението "Обич"
Прочети още: Резултати от поетичния конкурс "Свищовски лозници" 2011
Райко Матеев
- Детайли
- Написана от Райко Матеев
- Категория: Автори
"Реших да напиша книгата си, когато дългото плаване вече бе завършило и бях закотвил яхтата си в Пукет. Причина за това бе банковия чек на сингапуреца Вуун, който ставаше новия собственик на „Хелиос”. Разделях се с мъка с любимата си лодка и реших да разкажа за нея. Това бе спонтанното ми желание да споделя за видяното и преживяното по време на трите месеца плаване от Царево до Пукет, както и да споделя мисли и разсъждения за огромните различия между българите и азиатците. В книгата се придържам стриктно към реалните събития, няма измислени или разкрасени случки. Всичко се случи точно така, както е описано. Винаги съм вярвал, че реалния живот е интересен и непредвидим и ни въвлича в такива невероятни приключения и събития, които не бихме могли дори и да сънуваме. „Моята Азия” е едно доказателство за това.
Моята Азия. С яхтата „Хелиос“ от Царево до Сингапур
- Детайли
- Написана от Райко Матеев
- Категория: Пътеписи
откъс
На изток, далеч на хоризонта пред нас, започна да просветлява и в утринния сумрак видях гърбицата на суша. Това вероятно беше малкият остров в средата на пролива Баб Ел Мандеб, който оформяше два естествени канала, свързващи Червено море с Аденския залив. Избрах левия, като по-малък и вероятно с по-слаби насрещни течения. По обяд отпочиналият Светльо се подаде от люка, захапал сухар в устата и с буркан сладко от ягоди в ръката. Докато опустошавахме конфитюра и пакета сухари, голите брегове отляво и отдясно започнаха да се събират, оставяйки само тясна водна ивица пред нас. Имахме основателни страхове и опасения и започнахме да ги коментираме. Ако вълните в тесния пролив бяха все така стръмни и нагъсто, а вятърът продължаваше да бъде насрещен, трябваше да лавираме почти всеки десет минути, щяхме да губим скорост и да напредваме много бавно. Но ако срещу нас излезеше и силно подводно течение, преминаването през пролива можеше да се окаже невъзможно даже и с помощта на двигателя. Ако това се случеше, планирахме да се скрием на завет откъм подветрената страна на малкия остров в средата на Баб Ел Мандеб и да изчакаме промяна във времето, превръщайки се отново в неволни пленници на Червено море. Скоро доближихме достатъчно пролива, Светльо извади бинокъла и радостно съобщи, че вълната в тесния воден път е по-малка, няма гребен, а само бели зайчета, вдигнати от все така силния вятър.
Прочети още: Моята Азия. С яхтата „Хелиос“ от Царево до Сингапур
