Над всичко

Детайли

Написана от Дима Чонова

Категория: Фрагменти

Публикувана на 22 Октомври 2011

Над всичко

Животът ми може да се изпише върху есенен лист и да предизвика тайфун. А исках да е нежен бриз. Обикнах неистово, непоносимо силно един мъж- до плач, до потрес. Срещнахме си при изключително неблагоприятни условия,странно, нестандартно, налудничаво. Но се обикнахме, по линия на съдбата, която е древна шегобийка. Бях на специална и трудна работа и ден преди да напусна, се появи той. Веднага се разпознахме, сякаш някакви невидими ръце ни бутаха един към друг, сякаш не сме се виждали само стотина живота и просто си подновихме старата близост. Имаше телефона ми, обади се скоро, излизахме, любихме се. Баналното беше единствено, че си имаше жена, всичко друго бе хубаво, истинско и много нежно, и дори когато бях щастлива, плачех. Приемаше го като укор. А аз така си плача. Не ми беше лесно. Няколко пъти исках да се разделим. Но толкова като запоени бяхме, толкова невъзможно ставаше да сме две отделности, че се примирявах и продължавах. Минаха години. Много бури, много опити да се разделим, но не можехме. Първият път като се любихме в квартирата ми бе вълшебство, светло и сакрално. Каза ми, че косата ми е като водопад и я галеше, стичаща се по гърба ми, че иска да остареем на една възглавница... Бях небивало щастливо изумена... Едва ли ще живеем някога заедно, но се примирих, той ме научи на смирение, аз на други неща. Обичаме да си говорим като деца от детската градина понякога, да се шегуваме, утвърдихме хармония и спокойствие, мила привързаност и нежна толерантност. Разбрахме навреме, че любовта е над всичко. Докато животът препуска на двуколка от радост и тъга, аз благодарно и усмихнато се моля за нас и всички влюбени, особено за по зрелите. Чувстваме се като ангелчета, съединяващи дъгата. Любовта е над всичко.

Прочети още: Над всичко