Маня беше толкова пълна и нескопосна, милата, осиновено дете на Наско и Нела, той - в голямата политика, тя - ръководеща всичките му фирми.

Като беше по-малка, служителите шепнеха на уше, че тя ще си остане стара мома с тая визия и тия килограми. Избутаха я да завърши туризъм, без да е особено блестяща и като ум и моментално й намериха работа в туристическа фирма.

Татко Наско се грижеше добре за нея. Първата му съпруга го беше изоставила, заминала с първото му момиче в Щатите и ни вест, ни кост. То и той си беше голям нервак и си го знаеше, но загубеше ли и тази си хубава съпруга - леле-мале, резилът пълен.

Намери я в Москва, на специализация и я доведе в София. После й уреди един апартамент , самостоятелен , разбира се, щото майка му не я искаше.
Намериха Маня, осиновиха я и работата потръгна.

Нела мирно не седеше, поврътваше се по мъже, то сеири, то панаири, но накрая се куртулисаха и не развалиха семейството.

Маня порасна и удебеля още повече.

Но в туристическата фирма, като разбра кой е баща й, се увъртя другата огромна половинка - Гошо, която идеално пасваше на размерите на Маня.

Харесаха се, мама и тате ги приеха веднага, щото момчето си беше луд шанс за тяхната недодялка, хоп-троп - брак. Ама Наско охранител не ще.

Амбициозен по рождение, положи доста усилия да го уреди зетя не къде да е, а да следва дипломация.

Рът-врът, Гошо се поотрака и с голямото побутване отвън, де връзкарско, де рушветско, завърши дипломацията.

Гледаха хората и се чудеха как този средностатистически младеж се оказа най-необходим за дипломацията, та начаса го уредиха на сладка служба след взимането на дипломата.

Бог даде и друг проблем на младата двойка. Бездетна се оказа.

Ма то и Нела беше неспособна да стане майка по естествен път, та сега и Маня.
И отново се задвижиха връзките за осиновяване.

Понеже Маня стана на годинки, семейството склони да вземат и по-големичко, момиченце, ако може. Гошето нямаше против, щото целият му живот досега се крепеше на тъста.

Доколкото кварталът знае и досега борбата продължава. Търси се момиченце за чудо и приказ, а че и ма-а-а-а-а-алко ако може да прилича на Маня и Гошо. Така, за парлама. Не че не се разбра, че младото семейство е бездетно.

Та така се става дипломат в България, не мислете хич, че най- подходящите отиват там. Да не се объркате де, затова казвам. За всеки случай.

Хайде да им е на късмет, дано здраво момиченце си намерят, че иначе много ще им дойде нанагорно.

25 април 2024г., София

----------------------------------------------------------------------

© Росица Копукова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024