Човешка гора

Аз бях мъничко цвете под храст многолистен
и на завет го слушах - как той шумоли.
Но не знаех, че крия ли своите мисли -
от мълчание може да ме заболи...

И прошепнах: "Цветче си, но също - човек си,
който има за мислите - слабичък глас."
Взех си всички свенливи и цветни комплекси
и се дръпнах полека от верния храст.

Денем слънце ме грее и вятър ме вее.
Нощем тихо си шепна със лунната свещ.
И се чудя цветенцето малко - къде е?
Отговарям: "Говориш. И бавно растеш..."

 Клони вече протягам над храстчето дребно.
Ставам бук, ставам дъб сред човешка гора.
Аз съм завет и сянка за други - потребни.
И са всички под мене - най-свидни деца.

Ако вярно и честно е моето слово,
ако вложа му сила безкрай да расте -
ще кънти сред гората след мене вековно.
И ще стигне до вечното мъдро небе...

Климат

Когато целият ти свят
с вини и болки се задъни,
защото сял си розов цвят,
а никнат само голи тръни...

И питаш се - къде сгреших?
Виновно ли е мойто семе?
Или съм само тъжен щрих
в рисунката на болно време?

И друг въпрос расте пред теб -
с тревогата си по-голяма -
какво ще бъде занапред,
когато вече тук те няма?

Разбирам те, но моля, спри
с тревогите, с вините... Стига!
Не рози, тръни са добри
за бъдещия сушав климат.

Загина в опит да се съхрани

Тиктакат механизмите на грешки.
Коя от всичките ще се взриви?
Не виждаме. Изписвали сме вежди
и вадили сме своите очи.

И недочуваме. Ни страшен трясък,
и нито силни ударни вълни,
не ще усетят скритите ни в пясък,
отвикнали от мислене глави.

И ако някога запитат: "Как ли
превърна се човекът в руини?",
ще отговорят всички артефакти:
"Загина в опит да се съхрани."

---------------------------------------------------------------------------------------------

Трета награда в Национален конкурс с международно участие "И с поглед вечно устремен напред към утрешния ден". Наградата е за автор.

----------------------------------------------------------------------------------------------

© Ваня Акъллиева
© e-Lit.info Сайт за литература