Това е цитат от стихотворение на Диана Атанасова, включено в новата й стихосбирка „Есенни теменуги”, излязла скоро от издателство „Захарий Стоянов”. Това е четвъртата й поетична книга, която пък в именуването си се родее със сборника й с разкази „Сухи цветя” (2013 г., изд. „Захарий Стоянов”). В озаглавяването на двете книги явно личи пристрастие към флоралната символика. Съотнесем ли я към човешкото, в състоянието на цветята откриваме човешки черти. И сухите цветя, и есенните теменуги представят преминалия през страстите и безгрижието на лятото и младостта човек. Книгата „Есенни теменуги” ни поднася поезия, плод на зрялост и много преживени битки с несгодите на битието.

Поезията, която ще зарадва ценителите на класическия стих, в книгата е разделена на два поетически цикъла: „Някога и до Отвъд” и „Закъсняла птица”. Първото стихотворение в книгата е „Есенните теменуги” и кореспондира със стихотворението „Теменуги” от цикъла „Безсъници” на Пейо Яворов. Но за разлика от минорните внушения на Яворов, от които лъха смърт и безнадеждност, Д. Атанасова рисува есенните теменуги като силни и прекрасни същества, придобили качествата си, устоявайки на студа и болката. В следващите си стихотворения „Някога и до Отвъд” и „Майка” поетесата говори за важния жизнен път и за хората, без които пътуването през времето не би било същото. И колко искрена е тя, показвайки ни същността си в творби като „Жар” и „Да и не”:

Не зная само как
извън жарава бих живяла
и
пряма съм, но не нахално...

Лирическата героиня се опитва да задържи спомена, който е носталгично далечен; тя разказва за любимото море, но как разказва само – с „Нежност”! Защото морето и родният град Варна са величини, без които тя не може. Затова трагедията на града, сполетяла го преди година-две, е намерила болезнен отклик в поезията на авторката, в стихотворението „Порой”. Но е достатъчен един празник – „Рождество” – да пречисти света и погледът отново да скочи от битовизмите навътре в душата. Тази, която води поетическия разказ, се оприличава на „книга нова, / неразлистена съвсем, без слово”. И това, което е тя вечер, е това, което е и нейната правдива поезия:

разказ недотам красив, но жив,
гравюра сложна, тъжен стих...

Виждаме лирическата героиня като минаващ през много трудности плавателен съд „С уморени платна”. Но тежкото плаване е част от пътя на силните духом. За силните души, придобили твърдостта и стабилността си посред ударите и бурите, са стихотворенията „Неистов свят” и „Пясъчни хора”, такова е и „Когато оставаш”.
Във втория поетичен цикъл авторката с много лиризъм говори за умората от изгубените цели, от фаталните закъснения, от излъганите надежди, за трудното намиране на смисъла, от кръвожадността на света. „Денят кърви” е озаглавено стихотворението, написано след един от последните атентати в Париж. Следват три стихотворения, посветени на авторитети за поетесата. Първото, „Жадувам Твоето идване”, е молитва към Господа; „Художник на любов” е за Карлос Соса, за това, което физически му липсва, но силният му дух компенсира и сродява героинята с Бога. Третата творба – „Вапцаров” – е своего рода апология на поета; тя е пълна с препратки и цитирания на неговите стихотворения.

Предпоследното стихотворение в книгата – „Пустинно цвете” – донякъде преповтаря първото, „Есенните теменуги”. Тук пустинното цвете е надеждата.

Стихосбирката завършва със стихотворение – обръщение към живота („Животе”).

За него - Живота -
направил бих всичко...

Не само Вапцаров, а и Диана Атанасова много обича Живота, за това съдя от стихотворенията, написани за него. В първото тя казва:

Животът ли – той е ужасен! (на стр. 23)

И вече в последното стихотворение Животът е представен като такъв, който дава условия и възможност да се проявят красотата и човешката душа. Тази малка ода за живота бележи финал на стихосбирката, изпълнен с благодарност и оптимизъм.

---------------------------------------------------------------------------------------

Диана Атанасова, „Есенни теменуги”, ИК „Захарий Стоянов”, София, 2016

---------------------------------------------------------------------------------------

© Иглика Дионисиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016