Дачо Господинов
/НЕ/ИЗКУСТВЕНИ ПРОБЛЯСЪЦИ
Изповедите и житейските уроци
на един недотам зрящ
2024 г.
1. УВОД
За мен е удоволствие да застана пред вас, уважаеми приятели. Казвам се Дачо ГОСПОДИНОВ, автор на пет печатни книги с поезия и импресии и една електронна. Имам своите очни особености и искам да споделя свои опарили ме/понякога/ впечатления от/за живота.
Заставам пред вас с една особена книга. В нея ще публикувам свои творби, свързани със светлината. Ще включа и свои случки, лични и чужди преживелици, добронамереност и злостен присмех човешки.
Иска ми се да се наслаждавате на словото, което в повечето случаи вече е било пред очите на някои от вас. Не е еднородно, защото е писано и публикувано в последните двадесетина години. Надявам се, че е за добро – ще усетите различни оттенъци от това, което ме е докосвало.
За полезността… Представям неща от моя живот с цел преосмисляне, а не да ви натрапвам личния си опит. В България комай почти всеки счата, че всичко е видял и разбрал и никак, ама никак не обича да изслушва другия. Много често споделящият е прекъсван с: „Ти да знаеш на мен пък какво ми се случи!...“
Самонавивайки се да пристъпя към създаването на книгата, бях полят с леден душ. Една дама, посестрима по съдба, остро ме нападна, че съм се жалвал в една от социалните мрежи. Може да съм попрекалил, но когато УМИШЛЕНО те отстраняват и държат без работа, с един „неихарчаем“ доход от ТЕЛК-ова пенсия.. Такава е „камбанарията“ ми. Затова не диря оправдание за постовете си.
Не е редно сам да правя оценки на писанието тук. Въпреки това ще ви доверя какво ме е водило да създам това електронно писание-послание:
ВЯРАТА.
Вярата в доброто и красивото. независимо от подмолните сили,
които напират да ни разрушат.
Аз /пре/откривам предназначението си да създавам чрез писането. И ви приканвам всеки сам да потърси своето.
СВЕТЛИНАТА... Нуждата от нея ме разтърсва най-силно нощем, тъй както липсата на любов в забуления от облаци небосвод на някой ден. Светлината сега е в забиващите се лъчи на фаровете. Тези фарове на препускащите срещу мен автомобили!... Ослепителни. Дразнещи очите. И мислите, които скачат като фаровете в тъмнината по време на пътуването.
...Насрещните светлини на колите все така проникват в очите ми. И се преливат със светлото в мен. След тях остава само мекото сияние на луната и ззвездите. И в мен нахлува един въображаем, подхранван от сетивата, свят.
Блясъците на града скоро ме връщат в реалността. Отнемат тръпката на очакването - какво видение ще уловят зениците ми в пронизания мрак по-нататък. И какво ще дойде после.
Нещо вече се е случило. Случило. Трепетно жадуваното общуване на очите със Светлината, след като са били във властта на мрака. А блещукащите светулки предразполагат към стих-въздишка по едно пътуване в мрака.
Ако написаното ви допада и желаете да прочетете още мои неща или да проследите част от живота ми, може да сторите това, като ми пишете на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и преведете 19.90 лева/деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ по банковата сметка, публикувана в КОНТАКТИ на моя сайт e-lit.info тук
Сумата от 19.90 лв. е промоционална и важи САМО за първите 10/десет/ читателя. Трима от тях ще получат като бонус моя печатна книга или аудиозапис на мои творби/по желание но спечелилия/ата/.
Книгата е в процес на доизграждане и абониралите се поетапно ще получават на имейла си следващите глави.
Добре дошли в моя свят!
Дачо ГОСПОДИНОВ
2. АЗ И ДЕТЕТО, НАДНИЧАЩО В МЕН
Казват, че детството е най-щастливият период в живота. За мен премина по-различно. И въпреки всичко, имаше и забавни моменти.
Някои не си ги спомням поради крехката тогава възраст, но са ми разказвали. Когато са ме кръщавали в църквата, съм огласял с гласа си помещението. Причината за това е била моето чревоугодие. Навярно когато свещеникът е произнасял: „Вземам ти го еврейче, връщам ти го християнче“, моят рев е бил знак на съгласие.
...
3. В ПРЕГРЪДКАТА НА КНИГИТЕ
Като дете четях много. Още в леглото сутрин бях с книга и заспивах с нея. Често майка ми, светла й памет, е махала очилата – до не ги счупя - поставяла книгата и загасяла лампата. Четях много и май безразборно. Детски книги, любовни романи, приключенски… И книги с главни герои Шерлок Холмс, Авакум Захов, Емил Боев, Еркюл Поаро. Е започнах да се виждам като тях. Борещ се със злото криминален инспектор. Реалността обаче се подсмихваше лукаво. И се намеси не на шега.
Майка ми, прибирайки се една вечер, ме извести, че е говорила с човек от отдел „Кадри“ в местната структура на МВР. Човекът я запознал с условията за кандидатстване в средното училище в Пазарджик, където се подготвят млади милиционери. Бях извън по две линии. Нямаше как с такива очни особености да ми поверят оръжие. Другата – че никой от родителите ми не е в редовете на управляващата партия Как да ми поверят опазването съдбата на светлото комунистическо бъдеще?!
Сегашните деца мечтаят ли? Иска ми си.
ИНФОРМАЦИОННИ ВРЕМЕНА
Във виртуалния всемир
децата търсят своя остров на съкровищата.
...
Целият текст - за абонати.
--------------------------------------------------------------
За ползата от електронните книги тук
---------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024