на Мария Вирхов

Животът губи своя вкус

за вечеря люти чушки

на котлон с гол реотан

мъртвите разчистват терена

за живите но са по-големи.

Аз не сънувам

облегнат на леко открехнатото крило

на трикрил гардероб наблюдавам в полумрака

леглото пред себе си и се събуждам

Голото дете с отрязана опашка

говореше и каза

на поповата лъжичка

Градът е плоска карта

разгръщам книжката

с надигащите се картинки

Мостът сива ивица

сложена на кръст с канала

Нямам време да отгърна

на следващата страница

Дъгата на моста под който тече

реката на живота ми.