Крадец
На всяка крачка те ограждах с обич... Но напразно.
Напразно с преданост безкрайна ти дотягах даже.
Затуй реших с целувката на демон безпощаден
да вникна в теб - душата ти да взема, да открадна.
Завардих те... Впих устни в твоите уста без жалост,
с ръцете си - два пламъка - аз твоя дъх запалих.
Замряхме двама... Двама потреперахме в премала.
След миг се свлякох, блъснат от душата излетяла.
Потърсих аз ръцете си, очите си... Къде са?
Открадна ги... С тях заедно открадна ти крадеца.
Страх
Чаках те дълго, като знамение,
с теб наливах своята мисъл,
а когато застана пред мене,
изведнъж се стъписах.
С тежест в душата безпътна,
не посмях към теб да прекрача -
да не би със свойта прегръдка
от копнеж да те смачкам.
* * *
Тогава трябваше да дойдеш,
когато бях листо от клонка пойна,
когато тялото в копривна треска,
нагрято, се топеше като восък,
когато бях открай до края песен
и пукаха младежките ми кости,
когато бях стрела и клюн на птица,
когато нищо не ме плашеше,
и всяка моя дишаща частица
бе повече от мен - сегашния,
когато всяка клетка се разтваряше
до островчето на ядрото
и даже в мъничките капиляри
звучеше арията на живота...
Когато тътнеше сърцето неспокойно,
тогава трябваше да дойдеш.
Копнеж
По вратите ти с юмрука на сърцето
и насън ще блъскам.
Ще протягам все към теб ръцете си
даже след откъсване.
Ще треперя с трепет трепетликов
между вихри буйни...
Всички на земята ще надвикам -
само да ме чуеш.
С две очи ще прогоря небето -
само да те видя.
Ще се строполя без дъх в нозете ти -
само да ме видиш.
* * *
Издигах те високо, до звездите -
дано оттам да ме съзреш с очите си.
Преграждах вятъра към теб и го отблъсквах,
криле за тебе от крилете си откъсвах...
А ти... ти с тях завинаги отлитна.
----------------------------------------------------------------------
© Илия Ганчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011