Хората
               на хората
               двери отварят.
               Гост в къщи -
               и още някой.

               Иржи Волкер

Да, знам, че е банално да говорим
за „собствен свят” и „собствени теории”,
но... влез при мен! Кафето е готово,
възглавнички съм сложила по столовете...

Не те познавам, но не се тревожа -
непознаваеми сме всички. Невъзможни сме.
Непостижими сме за себе си, та камо ли
ще разберем, когото сме поканили.

И аз съм малка, глупава вселена -
приятно ми е, казвам се Елена.
Ела при мен, ела да поговорим
за сложността на всяка траектория

за знаци, хипотези и за... времето.
Дали ще завали? Все пак, ноември е.

Непознаваеми не значи непременно
да изоставим всяко намерение
да се потърсим в хаоса от линии,
извън света на собственото име.

Макар че е банално да говорим
за собствен свят и собствени теории,
ти знаеш
много по-добре
от мене,
че сме пътеки
стълбища,
антени...
И да. Възможно е да се разминем,
но... хайде, влез! Кафето ще изстине.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Елена Янева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017