Днес се наложи да остана сама вкъщи, защото мама щеше да работи до късно.

Щом мама затвори входната врата, аз се почувствах някак много лека и свободна. Беше ми малко скучно и реших да погледам телевизор. Нямашенищо интересно, което да грабне вниманието ми и реших да напиша кратка приказка в дневника си. 

Малката Ясмин се бе събудила от следобеден сън и сега й беше скучно. Не можеше да измисли на какво й се играе, затова отиде в хола, където снощи с мама бяха наредили коледната елха, взе си отчинийката две от любимите бисквитки "Закуска" и седна на дивана. Изведнъж й хрумна да нарисува едно жирафче и една маймунка като тези, истинските, които бе видяла в една детска книжка.

Рисунката тя реши да подари на добрия дядо Коледа.

Написах приказката си и тъй като ми се прииска да хапна нещо сладко, започнах да си хапвам шоколадови вафли от кутията за сладкиши. По някое време мама ми се обади по телефона да ме пита как съм и какво правя и разни скучни неща. На кухненската маса забелязах кекс, който мама бе приготвила сутринта. Пожелах да го опитам и така от парче на парче неусетих как преполових сладкиша...

Ненадейно се досетих, че по телефона тя ме бе предупредила да не ям засега от кекса, защото утре щяла да ни гостува една нейна приятелка и сладкиша бил за десерт, заедно с чая.

Ами сега? Сигурно мама ще се ядоснаистина и ще ми се кара!!!

Не знаех какво да правя и тъй като бях сама вкъщи, разбрах, че няма за какво да се тревожа, така поуспокоена от факта, започнах радостно да скачам по диваните. След това ми дойде мисълта да направя своя първи кекс,толкова пътибях гледала мама как прави и бяхсигурна, че се се справя.

Смесих продуктите, които си спомних на момента, и сложих да се пече сместа. Накрая не се получи точно кекс, но в края на краищата беше нещо като кекс. Стана късно и беше време мама да се прибира.

Сложих „Нещото", което приготвих на кухненската маса, и си легнах. Мама се прибра, влезе в стаята си и видя, че всичко е разхвърляно и обувките й сякаш са танцували поединично.

Отиде в кухнята и видя, че всичко е изцапано и в брашно, а на масата вместо кекс стои „Нещо като нищо друго на света"... Веднага разбра, че съм яла от кекса въпреки предупреждението.  Аз се направих на заспала, когото мама влезе встаята ми.Тя просто ме целуна по нослето и си промърмори, че повече няма да ме оставя сама вкъщи.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Творбата е отличена с поощрение в конкурса "Когато мама или/и тате ги няма...", Димитровград'2016

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Ясмин Душева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016