Сто двадесет души

Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Со залп ги посрещна на родния бряг

в засада отрано приготвений враг.

Умряха те всички за родния край.

Къде им е гроба, днес никой не знай,

днес никой не знай!

И тъмна мълва се мълви зарад тях,

аз чувах я още дете като бях,

че тука извел ги млад дивен юнак.

Над робска земя се свободен байрак

развял. И зачул се високо гласа

на младий войвода далеч в небеса,

далеч в небеса!

Свобода в гори и поля прогърмя!

И в бащина свидна и свята земя

въстанал е вече гнетений нарог!

Възкръсна за нов и свободен живот!

Ний идеме помощ на теб да дадем!

Ний дойдохме тука за теб да умрем –

за теб да умрем!

На техния възклик бе залпа ответ.

Изпълниха своя свещени завет

и воля и клетва изпълниха те.

То време се мина и ново дойде –

свободата грее над родния край...

Но гроба юнашки днес никой не знай –

днес никой не знай!

------------------------------------------------------------------------------

Из "На острова на блажените"

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

﻿Сто двадесет души