Граничност

                          На Димо Райков
 
  ...И все една и съща пустота,
 обречени да носим във душите си...
 Не се израства край една бразда,
 край нея се умира... непрекъснато...

 И всеки път,  щом проехти сирена,
 душите ни ще се обръщат там,
 назад – където странен е дори
 самотният ни стрък зелена  нежност....
 
 
  Не се израства край една бразда, ...
  тя все така – ще реже мисълта ни:
  за ...младостта, тъй тиха – до изчезване;
  за  - хляба ни,  горчив  –   до пустота....
 

Все някога...

             „И добри ще са хората...”
                                   Пеньо Пенев

В най-синьото на твоята зеница, в
самотния ти полет
 и в  нощта безпаметна...
 добрите все ще те разпъват......
 
 Докрай,
 додето разбереш,
 че няма истина,
 когато е лъжа
 основата, наливана за нея...
 
  Тогава и любимата си тръгва,
  нетрайна като оня спомен,
   в сърцето  свит -
   за тихо лято.........
 
   Размахвай своите ръце,
   крещи !...
   Така завършват
   никому ненужните
   самотници,  пияни от зори...
    ...Добрите хора
    стъпват тъй смирено,
    да не събудят дявола случайно.....
 
  Не знаят още, че ще ги събуждаш ти
  и с шепот, неотменно,
  и в зори - пиян и страшен,...
  за да им кажеш... колко са добри...

Родина

Дори когато опустява цялата,
когато тихо като спомен шепне,
Тя пак  ще има силата си в тайната -
да те боли ....и все да не минава....
 
Да остарява с теб...
Да те погубва в една докрай изпепелена есен -
с очакване да се завърнат хората,
които я съграждаха със думи....
 
В родината на мъртвите не знаят,
че Тя отдавна е мълчание, което
по-силно от неясен спомен тегне....
 
А още носиш тайната й в силата –
да те боли и да не отминава.....

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Рашел Леви, "Граничност", "Буквите", 2012