* * *

 

Проблясва във твойте коси
отдалеч светлината на фара.
И държа я във шепите си,
сякаш светулка затварям.

 

Преобръша се кея под мен
и водата с къдрици ме мами.
Как да забравя този ден –
той сам все изплува в съня ми.

 

 

* * *

 

Замръква слънцето.
Затихва вятърът.
Заплисква дъжд.
А двамата вървим.
Заплаквам тихо.
Забързваш рязко –
реката ни дели.

 

 

* * *

 

Когато вали, стоя под дъжда.
Когато вали, се чувствам влюбена.
Лицето ми галят небесни сълзи.
За тебе си мисля,
когато вали.

    

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Литературен алманах "Женски светове", Троян, 2012

       

   
© E-LIT.INFO