Всеки път, когато си тръгнеш,

взимаш част от мен със себе си.
Даже не помисляш,
че така ме убиваш...

Тръгна ли веднъж,
повече няма да се върна,
Само времето за мен ще спира всеки път, когато те зърна.
Но помни-
нито аз сгреших,
нито ти... Сгреши любовта,
че в едно цяло ни събра.

А сега ми се иска да превърна мрака в светлина,
а тишината - в звук, и слънцето да заблести
и на небето ярките звезди.

И искам вечно да е ден,
защото през нощта далече си от мен!