Усмивка

Искам да напиша любовно стихотворение.
Без повод. То да е поводът... да бъде стихотворение,
от което никой не си тръгва и никой не е оставен сам, но
все пак - кратко стихотворение - по-дълго от живота
и задължително по-кратко от любовта

Мария Донева

Ти носиш най-красивия грим,
естествеността ти е майка.
Как? Защо? Чудно!
Прозрях го в онази септемврийска вечер,
мълком разстилаща своята ефирна покривка
върху китната майка земя.
Беше тъмно. Много тъмно... Миг последен,
преди да се появи тя -
искряща, пламенна, огнена...
Луната се роди от най-красивия грим!

Все се разминаваме с теб
като сенките на нощния час,
тихо чезне в тъмнината непрогледна
ликът на устните ти меки
и тежки звънливи тонове
отекваха от тях. И ни един
не ме озари... Погледнах към
звездите - едничка Кохаб бледа
се цупеше и цепеше мрака; единствена
Луната свенливо ми се усмихваше.

Отпред тъмна гора.
Чезнат стъпките подире.
Навсъде храсти и дървеса.
А мене ми се ще някоя
розичка да си намеря.
Може и черна, поне
като ме убоде, ще ? простя.
Тя и любовта така върви -
боде ни всички, а ние
пак ще я възвеличим.

Възвеличената гора прошушна.
Заглъхна ехото и се понесох
напред - пустота и мрак царстват
в тая пустиня немееща,
а мене ми се ще някоя
пустинна розичка да докосна
и после...
Паднах!
Пред очите ми: жълто лале.
Усмихва ми се и ми шепне:

"Тя винаги ти се изплъзва,
под носа ти да е - пак ще я изтървеш.
Знаеш, розата - красива, алена -
но бодлива.
Много боде...
А може и иначе, виж
ме мен - не ти ли харесвам?
Изборът е твой. И помни винаги,
че най-красивите неща в този свят
започват с буквата "Л"...

Тази година Май е невиждано крив -
постоянно плаче, реве, ридае
в отзив на плач из морето, чийто
горестен стон пронизваше простора.
Потегли и последният кораб навътре
и платната тъжно се усмихваха на брега...
Но ето че
изгря,
Северницо!
Велика,
могъща
ЖЕНА!
С скиптър от опал и сфера от аквамарин
поведе ги по
дъговия мост.
O, sole, ето че те виждам вече!

Дори букетът с цветя
ще увехне,
но твоята усмивка
отново
ще докосва
небосклона!
На врата ти кварц,
на ръката - аметист.
Лъщяха под съпровода на Слънцето,
а черният лак върху ноктите ти
светеше по-ярко от него.

Дори цигарите
не успяха
да я унищожат
тази твоята
усмивка.
Тази твоята
усмивка от топаз
свети, сияе, омагьосва.
Но нищо не омагьосва тъй както
белият лак върху ноктите ти.

Аматерасу отново
галеше
твоята коса.
В небето отново
синееше
огромен къс сапфир
и твоята усмивка
отразяваше синевата.
А устните ти
рубинени
излъчваха непоправим чар
и левицата кротко и тихо
изпълняваше техните закани.

Аматерасу отново
гали
твоята коса;
истински
брилянт!
А твоята
усмивка
блестеше
като
ДИАМАНТ!

Аматерасу изпрати
поредния си
наряд
лъчи.
Ален
снаряд
изстреля тя.
И твоята усмивка
носи
техния
заряд!

Сега е тиха майска вечер.
И на хоризонта е Юни.
Сега съм сам. Дали ме има
или няма - неважно.
Защото ти си там горе
при Аматерасу и Тсукуйоми,
където Слънцето и Луната
се сливат.
Ти не носиш вече най-красивия грим,
но твоята усмивка ще пребъде!

Станах.
Под носа си усещах усмивката на едно червено лале.

Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Секции

Последни публикации

Най-четени материали

Усмивка