(Не)истини

И цветя да ми подаряваш,
(знаеш рози обичам)
и пред вратата ми да заставаш
(аз пак след тебе ще тичам)

И с мили думи да ме обливаш,
(ала кажи ми как ме обичаш)
и стари грешки пак да покриваш,
(извинения прекрасни изричаш)

Без значение какво ще направиш
(всъщност толкова значение има)
любовта ни не ще я поправиш
(мечтая пак да ме наричаш "любима")

Вече стихове за тебе не пиша
(знам, че това не е вярно)
и сърцето вече за тебе не диша
(но привличаш го още коварно)

Сега пред теб непреклонна стоя
(умело трябва да скрия сълзите)
Стена от камък сърдечен строя
(с надежда да сринеш лъжите)

Моля, просто забрави ме!
Но не искам вече да мълча.
Хайде, приближи се, прегърни ме!
И не позволявай вече да тъжа.

------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворението е отличено с поощрителна награда в младежкия литературен конкурс "Проф. Боян Пенев", Разград, 2017

------------------------------------------------------------------------------------------