С прощален поглед към морето
на юг полита ято.
Вълните стихват под небето,
нашепват “сбогом, лято”.

Брегът ще ги поеме и ще попие пяна,
ще заличи безкрайната тъга.
И дюните заспиват, тук никой не остана.
Самотни чайки пият от солта.

Прощален миг, прощални срещи,
прощален полъх, нещо свято...
Следите още са горещи,
нашепват “сбогом, лято”!

Но прилив ги отмива и ситни песъчинки
налагат бавно зимната си власт.
Застиват и не парят, превръщат се в снежинки
и укротяват лятната си страст.

Сезонът за любов се скри в хастара на небето.
Прие покорно своя зимен сън.
Сезонът за любов кърви в сърцето на морето,
а вятърът вещае буря вън.

септември 2015

------------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворението е отличено с поощрение в раздел "Поезия" на третия литературен конкурс "Любовен човек"