- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Публикации
Някога харесвах Уес Андерсън заради оригиналния му почерк, неговото свежо иновативно мислене, нестандартните сюжети и герои, поради умението му да разказва сладкодумно и с ведър хумор, работейки постоянно с най-големите звезди на американското и световно кино, събрани накуп.
- Детайли
- Написана от Dacho Gospodinov
- Категория: Публикации
"Вземи меча". Звънна Дима в 16.25. "Между прозореца и шкафа е". Дачо има среща с димитровградската публика, която предполагам ще е повече от пишещи хора. Паралитичното схващане и режещата болка от крампите от пътуването не ми дават да се помръдна. Преди малко нищо ми нямаше. Библиотеката биланаблизо. Няма нужда чичоТончо да ме кара с колата, обичам да вървя по пусти улrци и да питам вятъра за посоката, но все пак ще се оглеждам за хора. До пет минути ще ми мине, само че болката е по-особена и почвам да се притеснявам.
- Детайли
- Написана от Елиана Митова
- Категория: Публикации
Началото на 80-те години. Домовете
Сирашките домове в България се пукат по шевовете. В такъв дом в Хасково расте и малката Дани, оставена от рождената си майка, която я е придобила извънбрачно. Умна и хубава, Дани е трън в очите на всички – все нея наказват, все нея бият лелките и строгата директорка Митева. Но към умните деца в домовете проявяват интерес и специалните служби – ДС си ги заплюва за сътрудници и се опитва да печели доверието им. Сюжетът е от книгата „Не подлежи на осиновяване“ на Александра Шехтова. На книжния пазар излезе с логото на авторитетното издателство за българска литература „Лексикон“. На малката Дани ѝ провървява – осиновява я симпатична двойка от Самоков. Така от южния град Хасково малката пристига в полите на Рила, свиква с новите си роднини. А после живее в Москва, където е изпратен на отговорна работа баща ѝ.
Дани, прекръстена на Дара, получава добро образование. Осиновителите ѝ си отиват от белия свят, тя пази в душата си добър спомен за тях. Но винаги се пита откъде са рождените ѝ корени. Така се случва в живота ѝ, че отива на авторитетна работа в Брюксел. Живее сама, симпатичен котарак ѝ прави компания. Писано е тук да научи истината за себе си. Сим карта за телефон и листче с няколко тайнствени думи, подхвърлени от непознат човек, разбулват тайната. Срещата с този човек всъщност е оживяла сянка от миналото – това е оперативният работник, който се е срещал с нея в сирашкия дом в Хасково. Опитва се да я вербува – няма значение, че Студената война вече е минало, че Берлинската стена я няма. Как ли ще реагира Дани на неговото предложение, можем да научим от книгата. А авторката, Александра Шехтова, признава: „Израснах в държава, която отне правото ми да зная кой съм и откъде идвам. Чувствам се като обрулен лист, който е там, където го духне вятърът. Едно зная за себе си – че нося неспокойна и вечно скитаща душа. Коя съм всъщност – това и аз не мога да кажа“.
Тия нейни откровения навяват на мисълта, че „Не подлежи на осиновяване“ носи и автобиографичен характер. Брилянтно четиво, което хваща за гърлото читателя и слага пръст в раната на осиновените. Авторката го посвещава на онази непозната жена, на която съдбата не е дала шанс да ѝ каже „мамо“.
- Детайли
- Написана от Dacho Gospodinov
- Категория: Публикации
Днес се разхождах между дългите езици
на индивиди ръмжащи за слава и бяха
толкова неопределени, че съмнението
за половата им принадлежност
ме хвърляше в ужас..
Такова самозадоволяване и декларации за вечност.
Без детайли тези думи не струваха нищо.
Ще трябва да се примерявам с посредствеността
облечена в титли и да приемам статуквото
на лустрото, и канона в реалността ни...
Разхождах се ,
отдавна захвърлил надеждите -
тези клошарски покрития на невъзможното.
Но и така светът си е весел,
клоака от газове и лични борби
наместо газове.
Странно е.
Днес загубих партия шах от Бъдещето
и за да има баланс откраднах една
за Миналото.
Не всичко е загубено.
Вярвам!
- Детайли
- Написана от Dacho Gospodinov
- Категория: Публикации