В памет на Каулин Генков
Как всичко е измамно в този свят, приятелю! Как се смоизмамваме, че ракията, която пием; думите, които пишем и произнасяме; нещата, които извайваме; жените, които любим, са наши.
И как двама самотници, събрани от бутлка ракия и тъга неясна, споделят несретите на живота.
Идваме голи и сами на този свят и пак така си отиваме. И сме живи, докато има кой да си спомни за нас.
Казвам ти: „Наздраве, приятелю!” Аз тук, ти – там, в отвъдното, да изпием още по една. Напук на всички несгоди и подлеци.
И да забравим – поне за малко – за суетата с претенция за вечност. Суетата, която простичко наричаме земен живот...
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012