Зодия

Какво разочарование! В хороскопа пише "Много любов!". Веднага си те представих теб и онова особено отмаляване,което ме обземаше цяла седмица, докато отварях поредното ти писмо. Вихърът от страхове в главата ми. Безсрамните ми надежди. Часовете, пропилени в бездейно мечтание. Думите в главата ми, които ме изненадваха с песента си...

Този, който е писал хороскопа, явно е бил благоприятно настроен към рибите. Или докато стигне до тях, вече е изразходвал мрачните си предсказания за другите зодии.

"Отлично здраве... Много успехи..." Тук вече се усмихнах.

Знаех си, че не трябва да вярвам на хороскопи.

Завинаги веднъж
                             
Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка и се кикотят неразбираемо в дъжда.

Винаги съм без чадър в такива случаи. Винаги идвам един час по-рано. Винаги сядам (намествам се някак) между подскачащите тинейджъри на спирката.

Един-едиствен път се схванах от вълнение, ръцете ми се разтрепераха, като криле на подплашена птица, а тревогата бумтеше в тъпанчетата ми и удряше в стомаха ми. На първата ни среща.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011