Благословен бог наш...

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже,
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

 

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти , боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани.

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже,
любов жива за свобода,
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина
и гласът ми да премине
тихо, като през пустиня!...

-------------------------------

Христо Ботев

   
© E-LIT.INFO