По битието - път трънлив

По битието - път трънлив -
Пристъпяш - младост моя - ти.

А в бяг край теб - като деца -
Ум с глупост. По средата - сам.

Далеч напред - в златист размах -
Любов, разперила крила.

А зад гърба ти - с шепот ням
Самата Вечност вдига храм.

* * *

Ти, обичал ме с лъжата

Истинна и с фалша - блян.

Няма вече път обратен.

Зад предела, с теб - натам!

Ти, обичал мен - далече

В ери, времена безчет.

Ти не ме обичаш вече.

Истината - в думи пет.

Превод от руски: Галина Иванова