Капитан Рачев за пръв път тази вечер чу думата "архетип"..Считаше се за умун е начетен човек, ала тази дума не бе чувал.Още повече,че тя нещо смътно му говореше, но не знаеше точно какво. Произнесе я съвсем неглиже една млада жена на вечеря в хубав ресторант, жена, с която мислеше да спи тази вечер, макар и 20 години по-млада от него и която много харесваше, но след като чу тая дума всичките му желания се изпариха и той реши първо да разбере смисъла на тази дума и след това всичко останало. Изпрати я до вкъщи и и се извини,.тя му се усмихна чаровно, което означаваше: "Пиленцето веднъж каца на рамото".- и се шмугна в Нищото.
Прибра се капитанът вкъщи и взе речника на чуждите думи в българския език.Там той разбра, че "архос"/от гръцки/ е нещо старо, за което не си спомняме добре. Второто тълкование беше, че всичко във Вселената има поне няколко измерения и те ако не са успоредни се пресичат/по Архимед и Блез Паскал/И третото беше, че това, което е горе е и долу и обратно/в духа на мистиката на Я. Бьоме, който твърди, че нещата са така свързани, че няма нито "горе", нито "долу", а всичко е "ЕДНО" и това е светът на материята и времето, което означава: "Светът на призраците и неразумните деяния, поради ограниченото време" и недостига на пространствтво. И от това нищо не разбра капитан Рачев,но най-много му допадна и заспа почти спокоен.
Сутринта се събуди като парцал,безумно отчаян,че не може да разбере смисъла на една дума,а се има за -най интелигентния капитан в дивизията,а и в щаба. Погледна се в огледалото и се отврати. Наплиска се два три пъти,обръсна се и малко по-малко взе да се приема.Той се връщаше при себе си, но една мисъл не го напускаше.
Кой е истинският Рачев, който не знае думата "архетип" и много други, а и защо му е да ги знае, или този който сутрин се поглежда в огледалото и все по-малко може да се познае.Този, за който времето отминава и огледалото го съсипва, или този на когото козируват с доклад всяка сутрин и той сякаш отново се ражда. Този, който жената го гледа с томителни очи, или оня,,дето му влезе думата "архетип" като муха в главата и сега не може да се отърве от нея.
Ето как идват лошите дни. В повечето случаи бавно и незабележимо,като самото време Той бе твърд и непоколебим в способностите си човек. Затова се издигаше в кариерарата, а ето че сега,една дума една тъпа дума,от една жена, направо го смачка.Той вече не е той. Той ли е ,който е в огледалото, или оня на когото чинно докладват, оня, който ходи по улиците и му се усмихват и сякаш всички обичат или ОНЯ, който се замисли дали не е превъртял или най малкото хахо... Щото хората имат една самоличност, когато се бръснат, когато си мият зъбите, когато се разхождат вечер със застаряващата си жена и се погледнат в очите и... .А те там са неизменно едни и същи - обичани, а значи вечни...
А той взе, че се поболя от една думичка, от устата на една жена,която почти не познаваше. Подозираше само,че тази дума е опасна,и тя може да срине и го/сриваІ целия му свят. Свят, в който всичко бе подредено и нямаше време и нямаше старост и нямаше измислени други светове, само рай-тук на земята,който не трябва да мислим а да изживеем докрай.
Като отиде на работа, никой не му козируваше, никой не му докладваше, никой не го познаваше..Все едно беше невидим. А той беше друг.