Историята на неговите истории, които не са негови собствени, а повредени и изоставени чужди, започва оттам, че една сутрин се събудил ограбен. Не липсвал телевизорът, нито радиото, велосипедът, човекът изобщо не бил ощетен откъм черна и бяла техника, откъм мебел и пари, липсвала единствено неговата малка, изключителна, кротка, домашна история. Не липсвала буквално, защото стояла на същото място, където я оставял всяка вечер преди да заспи, но била силно различна. За една нощ повехнала ли, изветряла ли, не знам, но вече не го кефела, не го разприказвала, не го подтиквала, сякаш не била вече негова, не го карала да се чувства личност, следователно не била вече лична история, обезличила се. Обезличените истории са болни истории, невидими истории, като мъртви са – духът на случката броди из тишината и търси покой, личност, в която да се всели, гърло, в което да заседне, че да бъде разказвана. Човекът, разбира се, знаел още вярвания и схващания за личните истории, включително инструкциите за ползването им, те били подробно описани през 1897 г. от някоя си мисис Уейн и били намерени половин век по-късно в кутията, където дядо му Джордж, на когото носел името, пазел войнишките си писма. Бабата на Джордж едва ли знаела за мисис Уейн, за личните й записки, за личните й истории, за личната й история с дядото на Джордж, в противен случай Джордж не би се събудил ограбен през онази въпросна сутрин, или по-точно не би се събудил с повредена лична история. Първото нещо, което трябва да направиш, когато ти се повреди личната история, е да установиш къде точно е повредата и може ли да бъде отстранена в домашни условия, така пишело в началото на онези

Инструкции за ползване и съхранение на персонални истории.

Преди да свържете в мрежа личността с историята, за да стане тя лична история, проверете захранващото напрежение. Нека в началото бъде повече захранващо, отколкото напрежение. Захранвайте редовно. Пазете личната си история от нежелани моменти, в случай че установите такива, следва незабавно да я почистите. Докато разказвате, не забравяйте, че правилното й поддържане осигурява оптимални резултати и дълъг живот на вашата история. Не пипайте историята си с фалшиви пръсти и не я третирайте по възпалените участъци на разговора – възможно е трайно увреждане.За да избегнете това, дръжте историята си далече от остри и влакнести хора. Когато ползвате за първи път личната си история, пробвайте първо някъде върху себе си, направете си тест за чувствителност към думите, разкажете си я наум, ако след петнайсет минути основните моменти в нея ви заболят, опитайте с друга лична история. Винаги проверявайте дали тишината ви е суха, чиста и неомазнена. Ползвайте за плъзгач оригиналния си език. Изключвайте го профилактично – когато е изключен, се зарежда за изключителност.

Знаеш ли, каза тя, нека живеем така, все едно никога не ни е имало и никога не сме имали лични истории, обещай ми да ги забравим всичките. Ще забравя твоите, ти забрави моите, да се забравим заедно, но след това не бих могъл без чужди. Разказването на чужди истории го спасяваше, освобождаваше го от това да му се случват негови лични, от необходимостта да му се случва. Не искам да ми се случва нищо след теб, нищо повече от теб, Уейн, и ще го направя. Дядо, защо остаряват историите? Износват се паяците им, Джордж. Жената, чийто паяк утре става на много години. Все по-лесен за убиване, но тя не иска. Може би му е свикнала. Може да го е обикнала. Сигурно така го е обикнала, че вечер сяда пред телевизора и плете вместо него паяжините. Разбира се, по модели от списание. После иска изплетеното да му е по мярка, да му става, да му е удобно. Така се старае, че става по-невидима от паяжина, накрая съвсем се разнищва и няма кой да продължи вместо нея.

Продължавам историите им както ми се харесва. Повече обичам да си ги намирам, да са захвърлени, безнадеждни, повредени и само аз да мога да ги поправя, да смажа механизмите им, да ги тласна, да ги разкажа. Историите се нуждаят повече от разказвачи, отколкото от участници и повече от ремонт, отколкото от окончателност. Няма готови истории, готови хора, готови са само думите, отдавна.

Подреждаше думите по фън шуй, това им е липсвало, казваше, за да бъдат щастливи в тази история, вероятно затова е повредена. Няколко мокри думи, за начало, колкото да тръгне приказката, плисва ги току на входа на разговора, с гръб към тишината, като заклинание. Мокрите думи изчистват, поемат сухотата на ситуацията, сухожилията й, но попиват бързо, изпаряват се, ако не ги ползваш дълбоко. В плиткото хвърляше по-лесни букви, лесно запалими, после чакаше да лумне някакъв смисъл и после историята сама идваше. Случваше се пердетата да се подпалят, докато разказва. Пердетата могат да се запалят и от сурови думи. Пиша е сурова дума, чета е зряла, но разказвам е опечена и може да те нахрани.

Отчуждението дойде веднъж, докато ядеше.

Навярно и те така, каза си Джордж, а после са ги захвърлили. През онази сутрин Джордж още не беше закусвал.