Напълно съзнателно не исках да пиша по темата за „протестите”, за да не се включвам и аз в „одата на безнадеждната радост”.

Ала една статия на мастития многоумник д-р Николай Михайлов във в-к „Стандарт” от 06.07.2013 г. ме провокира и дори ядоса. И аз реших да свържа двете събития (протестите и въпросната статия) и да отговоря на въпросния доктор, не заради него, а заради обидитенад тези, които той укорява и плюе.

 Статията му носи претензиозното заглавие „Няма свободни хора там”. Там разбирай протестиращите против правителството.

Та да оставим за малко на мира доктора, макар че отново ще се върнем към него (с разбиране и отвращение) и с няколко реда ще се опитам да ви обясня защо ме заболя от неговата статия и защо категорично не я приемам.
Най-после ми се отвори душата (може би за миг) благодарение на това, което виждам по улиците и площадите на големите градове. Те ми дадоха надежда, че има и „друго”, че има и свободни люде. Господ да им дава сили и изобщо да не се вслушват в разни „многоучени” ментори, които отвсякъде (тв, радиа, интернет) твърдят, че това, което правят протестиращите, е обречена кауза, че нямат визия, концепция какво ще правят, след като евентуално победят.

Не ги слушайте, приятели! Вашата кауза е справедливостта. А тя може би се осъзнава интуитивно и така масововеднъж на сто или двеста години. Разбира се, провокирани от такава власт като сегашната, която не се е сменяла от седемдесет години (със съпътстващите я влъхви) с леки нюанси на червеното. Не ги слушайте, защото вашата кауза е справедливостта. Отвоювате ли я, вие сте постигнали ¾ от нещата, които търсите и за които се борите. Не е необходимо да знаете на всяка цена какво ще дойде после, то непременно ще дойде, когато си отидат лъжливите политици и техните креатури, които държат да запазят статуквото им. Държавата е стигнала до дъното. Какво има да губим като държава и като хора? По-лошо няма да стане, така че рискът си заслужава. Ако се спрете, само бандитите ще бъдат щастливи – от горе до долу. Пък и не се вслушвайте в думите на еснафите, че сте били малко. Ние сме всички. Този път всички. Защото малкото е качество, а многото – количество(най-често боклук).

Обичам ви, защото вие за пръв път показахте, че сте свободни, а аз живях с мечтата за тази свобода цели шейсет години.

Останах си с нея. Дано вие я осъществите.

И понеже започнах със статията на д-р Николай Михайлов, която ме провопкира да напиша този текст. Не вярвайте на хора като него. Той обективира света само в собствените си представи. Там мислите не са от Бога, а от дявола. Това са измислени мисли, изчегъртани от неговото его. Постоянно говорейки за достойнство и почтеност (винаги с едно „но”), което означаява – аз съм корективът на човецие, т. Е. бог съм. По този начин той се гаври със себеподобните си, че „те всички, които протестират, са с отрязани духовни дълбочини”. И още нещо в този стил на дълбокомудрений самотник: „Еросът е бог на този свят. Еросът обаче е повърхностен бог”. Глупост ха кубик. Запомни едно нещо, безпогрешний, умнейший славолюбецо – Ерос е най-дълбокият бог, може би само след Танатос! Без Ерос няма живот. Ако ти си мъртъв, естествено е да го наричаш „плитък” и „повърхностен”. Но доста за този човек. Прекалено много внимание му обърнахме. Пожелавам успех на протестиращите в името на България и на децата си. Защото ако не се променят нещата тотално, сме обречени шриживе на вездесъщият бог Танатос.

И в заключение: никога не съм бил на страната на масата(многото), но този път я чувствам моя (своя) кауза и аз съм с вас (с нея).

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Готов съм да публикувам и други мнения по отношение на протедтите и ситуацията в страната