* * *

Прашинки сме
в света голям...
Ще легнем голи
в нашата Земя

и после ще се гоним
из безкрая,
като влюбени
частици,
най-малките...

* * *

Очаквам те
като телефонен звън,
като звук от фагот
или може би
флейта...
Очакват ме
безброй
бродещи сенки
в тъмната нощ,
една от които
може би е твоя,
любими...

* * *

Разцъфна цветето
на моята любима,
чувам само псалмите
на несподелената любов!
Увековечена от
бардовете,
вдъхнала много
спомени
от други ширини,
от други дължини,
цветето е с незнайна
красота
и червен ореол...

* * *

Внимавам, дори
небето се чумери,
ако го
пренебрегнеш,
само музиката
на гениите
е вечна
като любовта
и смъртта...
не ги изтрива,
а само ги
засилва...

Ти си
една лястовичка,
един орех,
една чиста любов...
Твоят глас
се слива с
песните на птиците
в пролетен ден,
дъхът ти
вдъхва живот
на моята уморена
снага!
Аз те приветствам
с добре дошъл!

* * *

Не те търся
там, където
земята се
слива с
небето...
Ти се криеш
от светлината
на моите очи.
Може би се
страхуваш
от древно
проклятие,
от аероплани,
от птици...
Може би
колелцето, от
което бягаш
виси на моя
прозорец!
Безопасно е,
нали съм
магьосница.
Идвай и не се бой!!!

Есенно

Аз прелитам
като птица
на юг,
щом ми стане
студено,
загръщам се в
посивялата си
шуба и
отпрашвам
срещу
вятъра
на
сивото
безвремие,
дано открия
пролука
до
теб...

* * *

Аз така те обожавам,
че забравям
за иконите,
които ме гледат
нежно от
олтара
на моят спомен...
Твоят лик
се доближава
до най-чувствителната
струна,
в моя тъжен ден...

* * *

Ти си прозрачен
като
крилце на пеперуда,
заблудено кацнала
на моят осветен прозорец,
получи ли топлинката,
за която си
дошъл,
мило
същество
божие...

* * *

Догаря цигарата...
цала вечност...
Тишината режем
с нож, а доскоро само
убивахме самотата!
Глупавите решения
са плод на
тази тъмна нощ,
в която всеки е
сам...
Докато открием,
че няма път назад...
Ветрецът ще отвее
пепелта в четири
посоки.
Там някъде има
пустиня, суха и
жадна, като моята
душа,
с четирите посоки
на света...

.